Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Разбирам — отговори Гризел. — Достатъчно е и най-малкото съмнение, за да се спуснат всички да продават акциите си. Няма да минат и два дни и вместо по фертинг те ще се продават по петаче. Сигурно господин Октоподъл желае да купи евтино тези акции, за да ги продаде после, когато цената им отново се покачи?
— Господин Октоподъл не ми е говорил нищо за плановете си — студено каза Ракс. — Нашата задача е статията да се появи утре във вестника. Останалото не е наша работа.
— Разбирам — закима с глава господин Гризел.
— И още нещо — добави Ракс. — Никой не бива да знае предварително за тази статия.
— Ясно. Аз лично ще се заема с нея — отвърна Гризел.
Щом Ракс излезе от стаята, господин Гризел извади автоматичната си писалка, сложи пред себе си чист лист хартия и като наведе глава, започна бързо да пише. Буквите му излизаха някак закръгленички, а едновременно с това остроносички, с дълги опашки, спуснати надолу. Погледнато, отстрани, изглеждаше, че той съвсем не пише, а грижливо нарежда на лавички тлъсти, опашати мишки.
Като изпълни с мишки цялата страница, господин Гризел натисна бутончето на електрическия звънец.
— Дайте това веднага за набор — каза той на появилата се на вратата секретарка, като й подаде изписания лист. — И внимавайте! Никому ни дума — добави той, слагайки пръст на устните си или по-право казано, на зъбите си.
Секретарката веднага изчезна с листа в ръка, а господин Гризел се залови да мисли откъде да намери пари, за да закупи повечко от гигантските акции, щом тяхната цена спадне.
Докато Ракс разговаряше с редактора Гризел, а после беше в банката за пари, Мигача и Шмекерленд си уреждаха работите. Най-напред те отидоха на гарата и купиха за следния ден два билета до Сан-Комарик. На връщане наминаха в универмага, откъдето се снабдиха с доста обемист куфар, направен от непробиваем за куршуми фибролит, а когато минаваха покрай едно кино, купиха два билета за филма „Тайнственият непознат или Разказ за седемте удушени и за удавения в мазута“.
След като направиха всички тези покупки, те се завърнаха в кантората и Шмекерленд каза на Незнайко и на Козлето:
— Братлета, днес работихте достатъчно. Ето ви билети, можете да отидете на кино. След киното вървете да обядвате, а на работа елате утре сутринта. Днес не идвайте тук. Ние с Шмекерленд ще работим вместо вас. Ето ви пари за обед.
Незнайко и Козлето взеха билетите и парите и весело се отправиха за киното. Мигача веднага седна пред масата и започна да продава акции на посетителите, а Шмекерленд се вмъкна в стаята, където стоеше огнеупорната каса, и се залови да пълни куфара с парите, които се намираха в нея. Когато касата беше изпразнена до последния фертинг, той откъсна листче от бележника си, надраска с молив една записка и я сложи на поличката в огнеупорната каса заедно с билетите за влака.
Когато се върна в кантората, Шмекерленд смигна на Мигача и скришом му посочи с пръст натъпкания с пари куфар. Мигача разбра, че всичко е готово. Той стана от масата и изпрати до вратата посетителите, като им каза да дойдат на другия ден. Щом те излязоха, двамата приятели грабнаха куфара, заключиха кантората и бързо офейкаха.
След десетина минути те вече седяха в хотела и брояха донесените от Ракс пари. За преброяването на два милиона би се изисквало, разбира се, не малко време, но тъй като парите бяха в пачки от по десет хиляди, работата вървеше бързо. Двамата приятели провериха само за контрол няколко пачки. Щом се убеди, че в донесения от Ракс куфар има точно два милиона, Шмекерленд отброи от тях сто хиляди и ги подаде на Ракс с думите:
— Можете да си получите паричките. Те са честно спечелени. Пожелаваме ви да ги използувате добре.
— Благодаря ви, приятели — каза Ракс. — А сега ние с вас трябва веднага да се махнем от града, още повече че по пътя ни предстои да свършим още една работа.
— Каква работа? — заинтересуваха се Мигача и Шмекерленд.
— Да освободим прочутия милионер Скъперфилд.
— Какво му се е случило?
— Отвлекли са го банда разбойници, които искат голям откуп за освобождаването му — обясни Ракс. — Аз съвсем случайно узнах мястото, където разбойниците крият Скъперфилд. Така че ние можем да го освободим. Разбира се, срещу прилично възнаграждение. Смятам, че ще успеем да измъкнем от него чек за една крупна сума и да си получим срещу този чек парите от банката.