Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Господин Скъперфилд изпадна в истинско униние, като видя какво огромно количество прах за зъби беше изхабил поради собствената си непредпазливост. Когато забеляза обаче, че държеше в ръце не своята кутийка, а тази на Ракс, Скъперфилд мигновено се успокои. Той се увери при това, че в кутийката беше останало още малко прах, и пресипа част от него в своята кутийка. След това се върна в стаята вече окончателно в добро настроение.
— Колко добре стана, че ви срещнах — каза той на очакващия го Ракс. — Наистина аз мислех да поговоря най-напред с тези двама ахмаци — с Мигача и Шмекерленд, но мисля, че няма да бъде по-зле, ако поговоря с вас. Струва ми се дори, че така ще бъде по-добре. Ако се съюзим заедно, ще можем да уредим на бърза ръка една хубава сделчица. Разбирате ли ме?
— А в какво се състои тази ваша сделчица? — заинтересува се Ракс.
— Както сигурно вече ви е известно, големият бредлам се съгласи да заплати на тези двама мошеници три милиона фертинги… — започна господин Скъперфилд.
Господин Ракс всъщност не знаеше нищо за трите милиона, тъй като претенциите на Мигача и Шмекерленд не отиваха по-далеч от два милиона. Той обаче веднага съобрази, че господин Октоподъл е решил да спечели от тази работа и е увеличил сумата, за да сложи в джоба си единия милион. Без да даде вид, че е научил от Скъперфилд важна тайна, господин Ракс рече:
— Да, да, известно ми е, разбира се!
— И така значи — продължаваше Скъперфилд, — мога да ви уверя, че големият бредлам ще се съгласи да даде не три, а четири и дори пет милиона. Ние с вас можем да намекнем на Мигача и Шмекерленд те да настояват за пет милиона, като им поставим, условието да ни дадат единия милион, когато получат парите. Нали няма да бъде лошо всеки от нас да получи по половин милионче, а? Не са малко парички, а?
Ракс слушаше Скъперфилд и пресмяташе на ум всички изгодни и неизгодни страни на предлаганата му сделчица. Ракс, естествено, изведнаж разбра, че лично за него сделката не е изгодна, защото, обявявайки се против големия бредлам, рискуваше да навлече върху себе си гнева на всесилните капиталисти. Те нямаше да му простят, ако ги изиграе. Заедно с това Ракс виждаше, че Скъперфилд беше замислил опасна игра. Объркани съвсем, Мигача и Шмекерленд можеха да не се задоволят и с пет милиона, а тогава не се знаеше как ще свърши всичко това. Когато Ракс разбра от разговора си със Скъперфилд, че той беше отказал да внесе своя дял от парите и е избягал от заседанието на големия бредлам, Ракс реши да не му разкрива своите планове.
— С удоволствие ще ви помогна, господин Скъперфилд — рече той. — Ако искате, можем още сега да отидем при Мигача и Шмекерленд. Те живеят в една вила вън от града. За миг ще ви закарам с моята кола. Между другото, може и да обядваме у тях.
— Да обядваме ли? Че какво — може — зарадва се Скъперфилд. — Ще бъде много добре да обядваме, защото тук в ресторантите, в дън земя да потънат дано, ястията имат такива цени, че просто никакви пари не ти стигат. Можем и да обядваме.
— Чудесно! — каза Ракс. — С ваше позволение ще изляза само за минутка и веднага ще тръгнем.
Господин Ракс излезе от стаята, извика един прислужник и му каза да предаде на пощата следната телеграма до Октоподъл:
Време е да приключим с магаретата. В града е пристигнал лъженвилският скъперник Скъперфилд. За последиците не отговарям.