Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Оставете, мога и сам.
Пъшкайки, той се изправи на крака и направи няколко навеждания и прикляквания. След това си сложи на главата цилиндъра, който се търкаляше на земята, вдигна падналия наблизо бастун с кръгла костена дръжка и нанесе с него силен удар върху главата на Шмекерленд. Последният не очакваше нападението и се повали като подкосен. Щом видя, че Скъперфилд побягна, Мигача се спусна след него, но се спъна в един стърчащ корен и падна. Когато се изправи, той видя, че Скъперфилд беше вече изчезнал навътре в гората.
— Ах ти, мръсна гад! — промърмори Мигача ядосано.
После погледна Шмекерленд, който лежеше неподвижно, извика скрития зад едно дърво Ракс и двамата се спуснаха да бягат към оставения навътре в гората автомобил.
Двадесета глава
Фалитът на дружеството за гигантски растения
През нощта Незнайко и Козлето спаха зле. И двамата сънуваха страшни сънища. Незнайко например непрекъснато го преследваха някакви мошеници и той се криеше от тях ту на един прашен таван, ту в някаква тъмна изба. Най-после успя да се скрие в една празна бъчва, по точно в това време някой започна да пълни бъчвата с мазут. Незнайко поиска да излезе от бъчвата, но в този момент нечия ръка здраво го хвана за косата и не му позволи дори да си подаде главата навън. В съня си Незнайко почувствува, че всеки момент ще се задуши в черната вонеща течност, направи отчаяно усилие да се измъкне от нея и… се събуди. Той се убеди, че съвсем не се намира в бъчва, а у дома, в леглото си и отново реши да заспи. Но в същия миг съзира, че прозорецът се отваря безшумно и през него нахълтват някакви съмнителни лица с карирани каскети и с пистолети в ръце. Незнайко скача от леглото и се спуща да бяга. Спасявайки се от своите преследвачи, той стига до някаква железопътна гара, където има цистерни с мазут. Една от цистерните е празна. Незнайко се напъхва в нея, но изведнаж цистерната, кой знае защо, започва да се пълни с мазут. Мазутът стига най-напред до кръста на Незнайко, после до гърдите и най-после до шията му. Незнайко започва да плува в мазута, но нивото на течността се издига все по-високо. В края на краищата Незнайко е притиснат до самия таван. Черната лепкава течност почва да му пълни устата, носа, да му слепва очите. Незнайко усеща, че се задушава, извиква с всичка сила и… отново се събужда.
Като се увери, че пак лежи в собственото си легло, той постепенно се успокои и отново се помъчи да заспи, но в това време чу пъшкането на Козлето.
— Пуснете ме! Пуснете ме! — стенеше Козлето, като се мяташе неспокойно в леглото си.
Незнайко започна да го бута по рамото, но Козлето не се събуди.
— Пуснете ме! — продължаваше да вика той.
— Какво си се разкрещял такъв! Никой не те е хванал — каза Незнайко.
— Сънувах, разбираш ли, че уж разбойниците, които гледахме в киното, са ме хванали и ме душат с капронова примка — отговори му Козлето, събуждайки се.
— А пък аз през цялото време сънувах, че уж се давя в мазут — призна Незнайко.
— Всичко това е от вчерашния филм — рече Козлето. — Винаги е така: отидеш ли на кино, след това цяла нощ те мъчат кошмари.
Приятелите малко по малко дойдоха на себе си, поприказваха, че е по-добре да се правят весели, а не страшни филми и отново заспаха. Кошмарните сънища обаче не ги оставиха на мира до сутринта.
Незнайко и Козлето се събудиха по-рано от обикновено, закусиха без апетит и решиха да отидат до кантората пешком, за да си проветрят малко главите след безсънната нощ. Щом излязоха на улицата, те видяха на ъгъла един вестникопродавач, който високо подвикваше:
— Вестник „Давилонски хуморески“! Последни новини! Море от смях! Всичко това за два сантика! Четете за краха на Дружеството за гигантски растения! Сензация! Собствениците на гигантските акции няма да получат нищо! „Давилонски хуморески“! Гибелта на едно дружество! Море от смях!…
Незнайко и Козлето купиха за два сантика вестника и се заеха да търсят съобщението за краха на Дружеството за гигантски растения, но във вестника нищо не се казваше за това. Едва когато преглеждаха за втори път вестника, те се натъкнаха на една кратка дописка. Ето какво беше написано в нея:
През последно време читателите на нашия вестник много често се обръщаха към нас с молба да им разкажем подробности за гигантските растения. Но какво може да се разкаже за тези прословути растения, за които сега се чуват най-различни отзиви и слухове? За тях с увереност можем да кажем само това, че няма какво да се каже, тъй като за тях със сигурност се знае само това, че нищо сигурно не се знае. Мнозина лековерни дребосъчета идват в своята наивност дотам, че купуват акциите на тези легендарни растения. Ние съвсем не желаем да хвърлим сянка върху Дружеството за гигантски растения. Не искаме да кажем също, че сдобивайки се с акции, дребосъчетата не придобиват нищо, защото, купувайки тези акции, те получават надеждата, че ще подобрят състоянието си. А надеждата, както е известно, все струва нещо. На този свят нищо не се получава даром. Всичко се заплаща, а като заплатиш, можеш и да помечтаеш. При първа възможност редакцията отново ще се върне към въпроса за гигантските растения.