Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Гледайте, гледайте, овчици! Честна дума, овчици, в дън земя да се проваля! Ах, какви са милички! А ето и коза! Гледайте, коза! Но защо не гледате?
Ракс, който седеше на кормилото, само се подсмиваше мълчаливо. Неочаквано пътят описа голяма дъга, след която се откри зелена ливада с огромно изкуствено езеро в средата. Сред езерото плуваха бели гъски. Видът на спокойните води с разцъфналите лилии и водни рози, с белоснежните птици, които без всякакво усилие се държаха върху огледалната повърхност на езерото, до такава степен подействува върху господин Скъперфилд, че той замря от възторг и загуби способността си да говори. Той улови здраво ръкава на господин Ракс, известно време безмълвно раздрусва ръката му, а след това му изкрещя право в ухото:
— Гъски, гъски!
— Та какво от това, никога в живота си ли не сте виждали гъски? — учуди се Ракс.
— Не съм виждал — в дън земя да потъна, честна дума! Всъщност не помня вече кога съм виждал. Защото, право да си кажа, никога не излизам вън от града.
— Сериозно ли говорите? — недоверчиво попита Ракс.
— Честна дума, господин Ракс. Че кога ли съм имал време за това? Цял живот съм се занимавал само с печелене на пари и дори в зоологическата градина не съм ходил. Пък и защо ще ходя там? Нали за вход трябва да се дават пари? Така можеш да стигнеш и до пълно разоряване. Виж ги ти какво измислили! Та няма да изям животните, ако ги погледна я! За какво трябва да плащам пари?
— А нали и животните трябва да ядат нещо? Парите трябват точно за това, за храна — отвърна Ракс.
— Гледай ти работа — измърмори Скъперфилд. — Е, тогава нека глупавите си дават парите за храна на животните. Това не ми е по възможностите. Смятам, че животните все някак ще преживеят и без мене.
— Но както изглежда, вие все пак много обичате животните — каза господин Ракс.
— Обичам ги, в дън земя да потъна дано, правилно сте забелязали. Видя ли някакво животинче, иска ми се да го помилвам, да му се порадвам, добра дума да му кажа, да го целуна. Не вярвате ли? Честна дума! Веднаж видях на улицата едно кученце. Толкова хубаво ми се видя паленцето, че веднага реших да се отбия в един магазин и да му купя лебервурст. За щастие обаче оказа се, че нямам у себе си дребни пари, а не ми се щеше да развалям банкнота от десет фертинга. Нали знаете какво нещо са парите: докато е целичка, десетачката си е десетачка, изхарчиш ли от нея макар и пет сантика, тя престава да бъде вече десетачка. Хм!
— Когато отидем при Мигача и Шмекерленд, ще видите там различни животни — рече господин Ракс. — Те имат на вилата изкуствено езеро, а в него плават и гъски, и патици, и юрдечки, дори лебеди има…
— Наистина ли има лебеди?
— Наистина. А в градината на свобода живеят питомни зайчета, токачки, фазани. Освен това имат и едно малко, опитомено мече.
— Хайде де! А то не хапе ли?
— Че защо ще хапе? Кротко е като агънце.
— Ами аз ще мога ли да го помилвам?
— Разбира се. Щом пристигнем, милвайте го, колкото искате.
Господин Скъперфилд не можеше да се удържи вече на мястото си от нетърпение. Искаше му се по-скоро да види мечето и да го помилва.
Господин Ракс през това време отдавна вече беше се отбил от шосето и караше колата по горски път, от двете страни на който се издигаха лунни кедри, дъбове, кестени и храсталаци от лунен, бамбук. Всички тези дървета не бяха така високи, както нашите на Земята, а съвсем дребнички, подобно на всички останали растения.
Господин Ракс избра място, където дърветата растяха много на гъсто, завъртя кормилото и колата тръгна направо: през гората, без всякакъв път.
Господин Скъперфилд почувствува друсането, огледа се наоколо и като разбра, че вървят направо през гората, попита:
— Но защо се отбихме от пътя?
— Така е по-направо — отвърна Ракс. — Ще стигнем по-скоро.
Щом навлязоха достатъчно навътре в гората, Ракс спря изведнаж, излезе от колата, вдигна капака на мотора и почна да човърка нещо вътре. Той изключи незабелязано мотора от електрическата система, качи се отново в колата и почна да превъртва стартера. Стартерът заскърца така, сякаш някой удряше с пръчка по ламарина, но моторът не се запалваше.
— Заяде ли? — съчувствено попита Скъперфилд.
— Заяде — угрижено потвърди Ракс.
Той отново слезе от колата, почовърка пак мотора и се опита да го запали. Най-после рече:
— Сигурно се е прегрял двигателят. Ще трябва да повървим малко пешком. Пък и вече е близо.
Скъперфилд неохотно слезе от колата. Господин Ракс отвори багажника, извади от него навито въже и незабелязано го пъхна в джоба си. След това хлопна вратичката на колата и закрачи право към най-големия гъсталак на гората. Господин Скъперфилд креташе след него, спъваше се в буците и ругаеше на ум при всяка крачка. След малко господин Ракс видя, че мястото, където се намираха, беше достатъчно затънтено, спря се и рече: