Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че сбъркахме пътя. Какво ще кажете?
— Че какво мога да, кажа аз, драги? Нали не аз ви водя, а вие мене? — с основание забеляза Скъперфилд.
— Това е вярно — измърмори Ракс. — Е, няма нищо, аз ей сега ще се покача на едно дърво и ще погледна отгоре в каква посока да вървим. Помогнете ми да се покатеря например на този кедър.
Те се приближиха заедно до един кедър, който беше малко по-висок от другите дървета. Господин Ракс погледна нагоре и като видя, че клоните, за които би могъл да се хване, се намират много нависоко, облегна Скъперфилд с гръб към дървото и каза:
— Стойте тук, аз ей сега ще се покача на раменете ви и тогава ще мога да стигна с ръце клонете. Само почакайте малко да си събуя най-напред обувките.
Ракс се наведе, но не се събу, а незабелязано измъкна от джоба си въжето и за миг привърза Скъперфилд през корема за дървото.
— Ей! Ей! — извика Скъперфилд. — Защо правите това?
— Е, защото трябва да ви вържа за дървото, иначе ще вземете да паднете, когато почна да се качвам по вас — обясни Ракс.
Като каза това, той се затича около кедъра, без да изпуща въжето, и по този начин ръцете и краката на господин Скъперфилд бяха здраво прикрепени към дървото, а той целият се оказа омотан с въжето като шпеков салам.
Е, стига шеги! — извика Скъперфилд, чувствувайки, че не може да мръдне нито с крак, нито с ръка. — Развържете ме веднага или ще викам за помощ.
— Защо ще викате за помощ? — възрази Ракс. — Сам аз ще ви помогна; ако ви потрябва нещо.
И Ракс вдигна падналия на земята цилиндър, нахлузи го отново на главата му, а бастуна, който Скъперфилд беше изпуснал, подпря до него на дървото.
— Ето виждате ли, всичко е наред — каза той.
— Развържете ме или ще почна да ви плюя — изкрещя Скъперфилд.
— Защо пък ще ме плюете? Това не е вежливо — отвърна Ракс.
Скъперфилд обаче плю, но не улучи Ракс.
— Ето виждате ли колко е некрасиво — хладнокръвно каза Ракс. — Ще бъда принуден сега да ви запуша устата.
Той извади от джоба си мръсен парцал, с който бършеше колата, и го напъха в устата му. А за да не може Скъперфилд да го изплюе, той му завърза устата с носната си кърпа. Сега Скъперфилд можеше само тихичко да мучи и да върти глава.
— Готово — каза Ракс, като огледа внимателно Скъперфилд от всички страни. — Струва ми се, че всичко е направено както трябва. Дишайте тук чист въздух и се наслаждавайте на природата. Мисля, че надвечер ще успея да се върна и да ви освободя. А засега съветвам ви да не си хабите напразно силите и да не правите опит да се освободите. Уверявам ви, че това с нищо няма да ви помогне.
Господин Ракс махна с ръка на Скъперфилд за сбогом, върна се при оставената сред гората кола, качи се в нея и потегли обратно към града.
Деветнадесета глава
Бягството
Първото, което господин Ракс видя, когато се завърна в хотела, беше получената от Октоподъл телеграма:
„Приключвайте с магаретата. Два милиона ще получите от банката. За изпълнението телеграфирайте. Октоподъл“
Ракс прочете телеграмата, обади се веднага по телефона на Мигача и на Шмекерленд и ги извика при себе си.
— Ето какво, драги мои — рече той, щом Мигача и Шмекерленд пристигнаха. — Сега трябва да действуваме без протакане.
— Ето какво, момчета — каза той още на мига, когато Мигача и Шмекерленд пристигнаха.
— Сега трябва да се действа бързо. Купете си голям куфар, сложете в него всички парички, които сте изкарали от продажбата на акциите, и идвайте тук с вашите Козлето и Незнайко. Тук ще ви чака друг куфар с двата милиона, които ще получа за вас в банката. Оттук тръгваме към Грабенберг, а от Грабенберг можете да потеглите накъдето ви душа пожелае. Къде сте решили да се отправите?
— В Сан Комарик. Има един такъв град на морския бряг. Ще поживеем там, докато ни омръзне, а после ще тръгнем да пътешествуваме — отвърна Мигача.
— Това е чудесно! — каза Ракс. — В Сан-Комарик можете прекрасно да се повеселите. Впрочем, щом имаш пари, навсякъде е хубаво.
— Мисля, че не бива да заминем всички заедно — рече Шмекерленд. — Това може да се стори подозрително. Ние с Мигача ще тръгнем днес, а Незнайко и Козлето могат да заминат утре. Ще им купим билети за влака.
— Може и така — съгласи се Ракс. — Действувайте, а аз ще отида в банката за парите.