Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Глупци! — ругаеше той бъдещите си спасители. — Кой знае къде се шляят и лапат мухите, а нито един глупак няма да дойде насам, за да получи сто фертинга! Ами че сто фертинга не се търкалят току-така на пътя! Я да ми кажат на мене, че мога отнякъде да получа току-тъй, за нищо, сто фертинга, струва ми се, че ще отида накрай света! Дори и по-далеч! Честна дума, в дън земя да се проваля, ако на е така!
Известно време Скъперфилд се вслушваше със затаен дъх, но нито един страничен шум не стигна до него, нито едно клонче не изпращя под крака на избавителя.
— Глупци, магарета с магарета, идиоти! — беснееше той. — Какво нехайство! Исках да им дам сто фертинга, но сега ще получат… чушки! Могат и да не идват!… Ето, винаги става така! И пръста си не мръдват, за да спечелят малко парички, а после казват, че богаташите били криви за всичко! В дън земя да се провалят дано!
Решението да не плаща нищо върна доброто настроение на Скъперфилд. Това обаче не трая дълго, защото той веднага почувствува, че е гладен. Понеже нямаше какво да прави, той се залови да обмисля какво би ял на обед, ако изведнаж се намереше в ресторант. Неговото въображение му рисуваше най-вкусните яденета и след пет минути Скъперфилд така се настърви, че беше готов да плати за освобождаването си хиляда фертинга.
— Хиляда фертинга давам! — мислено изкрещя той. — Две хиляди давам! Три! Малко ли ви са?… Десет хиляди давам, в дън земя да се провалите дано!
Усещането за глад обаче постепенно се притъпи. Скъперфилд дори започна да съжалява, загдето беше повдигнал толкова много цената на спасението си, но в този момент взе да го мъчи и жажда.
— Сто хиляди давам! — рече си той и дори сам се изненада от собствената си щедрост.
Известно време той размишляваше дали да покачи цената на един милион, но после си каза:
— Не, по-добре да пукна, отколкото да платя толкова много пари!
Точно в този момент от дървото падна една листна въшка и го ухапа силно по шията.
— О-ох! — изпищя Скъперфилд. — Давам милион! Давам го!…
Листната въшка обаче не обърна внимание на тези обещания и втори път ухапа Скъперфилд.
— Два милиона давам! — извика Скъперфилд.
Насекомото го ухапа трети път.
— Ах ти, дяволска гадино! — прокле я мислено Скъперфилд. — Малко ли ти са два милиона? Три давам, в дън земя да се провалиш дано!
В същия миг той разбра, че въшката наистина се провали — падна от шията му и почна да го хапе по гърба. Чувствувайки се безсилен да се справи с нищо и никаквото насекомо, Скъперфилд побесня от яд.
— Почакай малко, само да се освободя! — заплашително рече той. — Пет милиона давам да ме освободят! Цялото си състояние давам! Не ми трябват никакви пари, в дън земя да се провалят дано!
И сякаш в отговор на молбата в гората внезапно се чуха нечии стъпки. Скъперфилд вдигна глава и видя в далечината три дребосъчета. Стори му се, че едното от тях прилича на Ракс. Скъперфилд обаче не успя да го разгледа добре, защото дребосъчето веднага се скри зад едно дърво. През това време другите две се приближиха до Скъперфилд. Читателят, разбира се, вече се е досетил, че това бяха Мигача и Шмекерленд.
Те се спряха на две крачки от Скъперфилд, огледаха се внимателно и после Мигача попита:
— Господин Скъперфилд, ако не се лъжа?
— М-м! М-м! — радостно замуча Скъперфилд и закима с глава.
— В града стана известно, че сте попаднали в ръцете на бандити, които искат огромен откуп за освобождаването ви. Дойдохме да ви спасим — каза Мигача.
— М-м! М-м! — отново замуча Скъперфилд.
— Мисля, че най-напред ще трябва да му развържем устата — рече Шмекерленд. — Иначе няма да постигнем нищо.
— Разумно предложение — съгласи се Мигача.
Той се приближи съвсем до Скъперфилд и развърза кърпата, която му запушваше устата. Скъперфилд изтика с език, от устата си и парцала, дълго плю и най-после каза:
— Фа-фи-фо! Тофи профлеф фарфал! Пфу! Профлеф фарфал! Брофлет барфал!
— Да ме убият, ако разбирам нещо! — извика Мигача.
— Сигурно казва „проклет парцал“ — сети се Шмекерленд. — Смятам, че се отнася за онзи парцал, който беше в устата му.
— Фа! Фа! — радостно закима с глава Скъперфилд. — Профлет, профлет фарфал! Брофлет парфал! Фа! Пфу!
— Е добре де, добре — почна да го успокоява Мигача. — Няма нищо. Това е естествено във вашето положение. Опитайте се все пак да се владеете. Поупражнявайте се малко. Мисля, че когато езикът ви се пооправи, ще можете да говорите правилно.
Скъперфилд започна да произнася различни думи като упражнение. Скоро езикът му наистина се оправи с изключение на буквата „р“, която все не можеше да произнесе. Вместо нея казваше буквата „ф“.