Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Колко можем да поискаме от този скъперник за освобождаването му? — попита Шмекерленд.
— Мисля, че един милион.
— Един милион ли? — извика Шмекерленд.
— Какво, много ли ви се вижда? — обезпокои се Ракс.
— Според мене, това е малко — отвърна Шмекерленд. — Ако не измъкнем поне два милиона, не си струва и да се залавяме за тази работа.
— Знаете ли какво, ще му вземем три милиона и — край! — предложи Мигача. — Точно по милион за всеки от нас.
— Ето едно разумно предложение — одобрително рече Шмекерленд.
А в това време господин Скъперфилд беше изгубил вече всякаква надежда за спасение. В момента, когато Ракс го беше вързал за дървото, той така се изплаши, че не можа да намери подходящо обяснение за станалото. Всичко, което се беше случило, му се стори нечувана дързост. Досега никой никога не го беше връзвал за дърво, и то по такъв безцеремонен начин. Парцалът, с който коварният Ракс му беше запушил устата, вонеше нетърпимо на бензин. От тази миризма главата на Скъперфилд се замайваше. Нещастникът чувствуваше, че всеки момент може да падне в несвяст и сигурно щеше да се строполи на земята, ако не беше вързан здраво за дървото. В края на краищата той все пак изгуби съзнание, а когато дойде на себе си, почна да се дърпа с всичка сила, мъчейки се да разкъса въжето. Последицата от всичките му усилия беше само тази, че въжето, с което беше вързан, се впи още по-дълбоко в тялото му, причинявайки му нетърпими болки.
Изхабил напразно силите си и убеден, че опитите му да се освободи няма да доведат до нищо, Скъперфилд замря на мястото си. От тази му неподвижност ръцете, краката и дори тялото му се вцепениха, изтръпнаха и Скъперфилд съвсем престана да ги усеща. Цялото му тяло беше сякаш изчезнало, а заедно с него — и усещането за болка.
От време на време подухваше топъл, лек ветрец и раздвижваше листата на дърветата. На Скъперфилд му се струваше, че те приветливо му махат със стотиците си мънички, зелени ръце и му шепнат тихичко нещо на своя горски език. Тревата бе изпъстрена с розови и нежносини цветенца. Скъперфилд не знаеше названията им, но му беше много приятно да ги гледа. Горе в клонете на дърветата подхвръкваха малки птички с червено нагръдниче и пълнеха въздуха с веселото си чуруликане. Някои от тях кацаха на тревата и кълвяха нещо, а после отново хвръкваха. Скъперфилд никога не беше виждал отблизо горски птички и затова ги наблюдаваше сега с огромно наслаждение.
Някои от птичките престанаха да се страхуват от него, тъй като той стоеше съвсем неподвижен, и взеха да прелитат съвсем под носа му. А едно птиченце дори му кацна на рамото. Сигурно то беше взело Скъперфилд за някакъв съвършено безжизнен предмет, за нещо като обгорял пън. Кацнало на рамото му, птиченцето се озърташе, накланяйки главичка ту на една, ту на друга страна. После то подхвръкна и отлетя, като докосна лицето на Скъперфилд с крайчеца на крилото си. Милионерът изпадна в умиление. Усетил нежното докосване на това мило същество, Скъперфилд се разчувствува и дори заплака.
„Колко е прекрасен светът и колко хубав е животът! — помисли си той. — Как не съм забелязал това по-рано? Защо никога не съм ходил в гората и не съм виждал цялата тази красота? Кълна се, че ако остана жив и се измъкна оттук, непременно ще ходя всеки ден в гората. Ще гледам дърветата и цветенцата, ще слушам нежния шепот на листата, радостното чуруликане на птиците, веселото свирене на щурците; ще наблюдавам войните кончета, милите трудолюбиви мравчици, гъските, патиците, пуйките и всичко, всичко, което съществува на света. Това никога няма да ми омръзне!“
Скъперфилд си поплака и малко се успокои. Настроението му се подобри и той си рече:
— Няма да губя надежда. В края на краищата все някой ще дойде и ще ме освободи.
И милионерът започва да мисли как да възнагради избавителя си.
— Нищо няма да пожаля — казваше си мислено той. — Ето на, ще му дам пет фертинга… Да… В дън земя да се проваля, ако не му дам пет фешинга… Въпреки че пет фертинга, право да си кажа, са май множко за такова нещо. По-добре да му дам три фертинга или един. Мисля, че един ще му бъде достатъчно.
В този миг Скъперфилд някак неловко се мръдна и въжето се вряза в хълбока му с такава сила, че той без малко не изрева от болка.
— Не, не, по-добре да дам пет фертинга — рече си той. — За такова нещо не бива да се скъпя. Ще трябва да направя икономия от нещо друго.
Времето минаваше, но никой не идваше да го спаси. Ето защо Скъперфилд си каза:
— По дяволите, ще дам десет фертинга! Само да дойде някой. Иначе мога и да пукна тук!
Мина половин час и Скъперфилд повдигна цената за своето спасение на двадесет фертинга, после на тридесет, на четиридесет, на петдесет. За един час той повиши сумата до сто фертинга и спря.