Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Е, това не е кой знае какво голямо нещастие — рече Мигача. — Смятам, че можем да продължим нашите преговори. Вие като делово дребосъче сигурно разбирате, че за нас няма никакъв смисъл да ви спасяваме безплатно. Вярно ли е?
— Вефно, вефно! — потвърди Скъперфилд. — Колко смятате да получите от мене?
— Три милиона — отвърна Мигача.
— Какво? — извика Скъперфилд. — Тфи милиона какво?
— Е, не три милиона скъсани галоши, разбира се, а три милиона фертинги.
— Тфи милирна фефтинги ли? Това е грабеж, в дън земя да се проваля дано! — извика Скъперфилд.
— Засрамете се, господин Скъперфилд! Какъв грабеж е това? Да не би да сме опрели нож до гърлото ви? Ние водим обикновен делови разговор. Дай ми, за да ти дам, както се казва. Ние сме честни делови хора, а не някакви си разбойници.
— Да, не сте фазбойници! — измърмори Скъперфилд. — Всъщност може и наистина да сте фазбойници. Откъде да знам?
— Срамота е, срамота е, господин Скъперфилд. Защо ни обиждате? Та ние също можем да кажем, че и вие сте разбойник. Честните дребосъчета не ги връзват в гората.
— Е, добре — измърмори Скъперфилд. — Все пак тфи милиона е пфекалено голяма сума.
— А вие колко искате да ни дадете? — попита Шмекерленд.
— Колко ли?… Е, мога да ви дам пет… не, мога да ви дам тфи фефтинга.
— Какво? — изкрещя Шмекерленд. — Три фертинга ли? Че вие за какво ни вземате? Ние не сме просяци и нямаме нужда от вашата милостиня. Изглежда че не искате да бъдете освободен. Добре де, ние нямаме намерение никого да освобождаваме насила.
— Как да не искам? — възрази Скъперфилд. — Повяфвайте ми, не изпитвам никакво удоволствие да стъфча тук.
— Тогава защо ни предлагате три фертинга? Това е просто подигравка!
— Е, добфе, нека бъдат пет фефтинга. Пет фефтинга са също добфи пафици, увефявам ви!
— Хайде да си ходим! — каза ядосано Мигача. — Ясно е, че той не иска да бъде освободен.
Мигача и Шмекерленд се обърнаха и с решителни крачки се отдалечиха.
— Ей! — извика Скъперфилд. — Защо си отивате така? Искате ли десет фефтинга? Ей! Стойте! Двадесет ви давам!… Щом не искате, въфвете по дяволите, в дън земя да се провалите дано! Дфуг някой ще ме избави по-евтино!
Когато Мигача и Шмекерленд се скриха от погледа му, Скъперфилд изгуби кураж и взе да съжалява, че не се е съгласил с условията на изнудвачите. В този момент обаче отново се чуха стъпки. Той видя, че „спасителите“ му се връщат обратно, и се зарадва.
— Е, сега всичко е наред! — помисли си той. — Щом се връщат, значи са решили да се съгласят на двадесет фертинга. Но ще има да взимат сега да им дам двадесет. Стигат им и петнадесет!
Мъчно е да се каже на какво повече се зарадва Скъперфилд. Дали на това, че ще получи най-после свободата си или на това, че ще спести пет фертинга.
Учуди го обаче обстоятелството, че Мигача и Шмекерленд не бързаха да го освободят. Те се приближиха към дървото и почнаха загрижено да обикалят наоколо и да търсят нещо в тревата.
— Какво тъфсите там? — обезпокои се Скъперфилд.
— Парцала — отговори Мигача. — Защото ние трябва да ви оставим тук в същото състояние, в което ви намерихме. Някой се е мъчил, разбирате ли, запушвал ви е устата с парцал, а ние дойдохме и изхвърлихме парцала. Това честно ли е, според вас? Трябва да уважаваме чуждия труд, драги мой! Или може би искате да извършим безчестна постъпка?
В това време Шмекерленд намери парцала и почна да го напъхва обратно в устата на Скъперфилд.
— А-а! — изкрещя Скъперфилд. — Не искам пафцала! Пфу! Недейте, недейте този пафцал. Аф! Аф!
— Ще дадете ли три милиона? — заплашително го попита Шмекерленд.
Скъперфилд закима с глава. Шмекерленд измъкна от устата му парцала. Скъперфилд старателно взе да плюе, а след това каза:
— За съжаление нямам пафи у себе си.
— Нищо. Ще ни дадете чек.
— Не съм си взел чековата книжка.
— Глупости! — отвърна Мигача. — Никой капиталист не излиза от къщи без чековата си книжка…
— Е, добре, развържете ме!
Мигача и Шмекерленд моментално развързаха въжето. Известно време Скъперфилд остана да стърчи изправен до ствола на дървото, сякаш се беше сраснал с него, а след това рухна като подкосен на земята.
— Какво ви стана? — спусна се към него Мигача.
— Не зная — промърмори Скъперфилд. — Не си чувствувам краката. Също и ръцете.
— Сигурно са изтръпнали от продължителната неподвижност — предположи Мигача.
Без да му мисли много-много, Шмекерленд се зае да свива и разтваря ръцете на Скъперфилд, както обикновено правят това при изкуствено дишане, а Мигача в това време вдигаше и спущаше краката му. След няколко минути Скъперфилд почувствува, че отново е в състояние да управлява крайниците си и рече: