Луната е наставница сурова

Постепенно ни олекна на душите, защото в новините от Земята не надушвахме нищо. Явно прегръщаха цензурираните предавания, без да събудят подозренията им, а в личната и търговската кореспонденция, както и в информационния трафик на Управата всичко изглеждаше нормално. По същото време ние бъхтахме в напъните си да свършим за дни онова, за което ни трябваха месеци.

Поне получихме малка почивка в графиците — на Луната нямаше пътнически кораби, следващия чакахме на 7 юли. И на туй бихме му намерили цаката: да речем, привикваме някого от офицерите на вечеря с Надзирателя или нещо подобно, сетне прикрепваме защита към предавателите им или ги откачаме. Екипажът не можеше да излети без наша помощ, в онзи период важна причина за изтощаване на запасите от лед бе осигуряването на вода за реакторите. Но това беше нищо в сравнение с пратките зърно. Тогава смятахме един кораб месечно за интензивно движение, а пък товарите стартираха всеки ден. Следователно кацащите кораби не означаваха непреодолима опасност. Все пак имахме късмет, нали толкова старателно се опитвахме да придадем на всичко нормален вид, докато подготвим отбраната си.

Зърнените товари си заминаваха както преди, един хвръкна от катапулта почти в момента, когато хората на Фин нахлуваха в резиденцията на Надзирателя. И следващият потегли навреме, всички други също.

Не беше нито пропуск, нито част от преструвките, Проф знаеше какво да прави. Изпращането на зърното бе голяма операция (за малка държавица като Луната) и не можеше да се промени за половин месец, защото засягаше хляба и бирата на твърде много хора. Ако нашият извънреден комитет бе наложил ембарго и прекратил изкупуването на зърно, щяха да ни изритат и властта би поел друг орган с идеи, различни от нашите.

Проф каза, че първото е необходим период на просвещение. А през това време товарните кораби излитаха от катапулта по график, „ЛуНоХоКо“ водеше документацията и издаваше квитанция, като използваше услугите на персонала от гражданските служби. Излъчвахме съобщения от името на Надзирателя (Майк говореше със земните клечки от Управата, имитирайки гласа му). Заместник-администраторът се оказа разбран човек, когато осъзна, че така значително увеличава дните си. Главният инженер също остана на работа — Макинтайър се прояви като истински лунатик, а не кука по душа, щом получи тази възможност. Другите шефове на управления и разни дребни началничета не ни създаваха проблеми. Животът си течеше както преди и бяхме прекалено заети, та да разцепваме полезните части от системата и да ги предлагаме на купувачи.

Над една дузина човечета се кълняха, че те били Смешника Саймън. Той написа грубо стихче, в което ги уличаваше в лъжа; снимката му се появи на първа страница в „Дневен лунатик“, „Правда“ и „Гонг“. Уайо пак се превърна в блондинка и запраши към новия катапулт, за да се види с Грег, после отпътува за по-дълго, десетина дни, до стария си дом в Хонконг. Взе и Ана, която искаше да разгледа града. Госпожа Уайо имаше нужда от почивка и Проф настояваше да си я позволи, напомняйки й, че телефоните са винаги под ръка, а е необходимо да установим и по-тесни връзки с членовете на организацията там. Тогава поех нейните стиляги със Слим и Хейзъл за помощници — схватливи, хитри хлапета, на които можех да разчитам. Слим Лемке със страхопочитание откри, че аз бях другарят Борк и всеки ден се срещах с Адам Селене. Неговото нелегално име започваше с О. Бяхме добър отбор и заради още нещо. По Хейзъл внезапно изникнаха приятни закръглености не само от великолепната кухня на Мами, просто стигна до тази точка в своята орбита. Слим беше готов да промени фамилното й име, щом тя пожелае. А дотогава гореше от желание да върши всякаква работа, стига да е заедно с нашата малка, свирепа, червенокоса девойка.