Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Обръщението продължи петнайсет минути и все пак най-важното беше: вървете да работите, проявете търпение, дайте ни време.
Само че онези учени почти не ни дадоха никакво време — трябваше да се досетя, нали им познавах хитрините.
Всички връзки със Земята минаваха през Майк. Да, ама тия момчета умничета имаха електроника да напълнят магазин за продажби на едро. Щом им влязла муха в главата, за броени часове скалъпили предавател с мощност на излъчване колкото да достигне Синята планета.
Единственото, което ни спаси, беше приятелски настроен пришълец — и той искал Луната да бъде свободна. Опитал да се обади на Адам Селене, но попаднал на взвода жени, подбрани от нива C и D. Това бе нашата система за самозащита, защото въпреки молбата на Майк половината Луна се стараеше да набере Адам Селене след обръщението му. Имаше всичко, от молби и искания до досадници, които напираха да внушат на Адам как да си върши работата.
След като стотина обаждания бяха прехвърлени при мен поради престараването на един съратник в телефонната компания, създадохме този взвод за поемане на удара. За щастие дамата, приела сигнала, успяла да усети, че в конкретния случай не важи тактиката „успокойте ги как да е“, и се свързала с моя милост.
След минути, аз, Фин Нилсен и няколко горещи пушки потеглихме с капсула към района на лабораториите. Нашият осведомител се страхуваше да си каже името, но ми обясни къде да намеря предавателя. Хванахме ги точно когато излъчваха и само бързината на Фин позволи на онези да дишат, пръстите на момчетата му сърбяха на спусъците. Не искахме „да дадем урок на останалите“. Така се уговорихме с Нилсен по пътя. Трудно е да сплашиш учени, умът им е иначе устроен. Трябва да ги подхванеш различно.
С ритници раздробих предавателя на парчета и заповядах на шефа да събере хората си в столовата. Сетне ги накарах да се преброят, за да се чуват и по телефона. Поговорих с Майк, взех имената от него, след което рекох на директора:
— Докторе, нали ми разправяхте, че всички са тук? Липсват еди-кои си — и изредих седем имена. — Докарайте ги насам!
Липсващите човечета били уведомени, но отказали да спрат своите занимания. Типични учени.
Говорих им — лунатиците от едната страна, земните люде от другата. Първо се обърнах към мозъците от Земята:
— Ние искахме да се отнесем към вас като към гости. Ала трима ваши се опитаха и може би успяха да пратят съобщение долу. — Погледнах директора. — Докторе, мога да претърся — в зайчарника, в съоръженията на повърхността, всички лаборатории и кътчета — и да разпердушиня всяко нещо, което става за сглобяване на предавател. Електрониката ми е занаят, знам какво разнообразие от детайли би послужило за такава цел. Да предложим, че унищожа всичко подходящо и като всеки тъпанар изпотроша и онова, което не разбирам. Какъв ще е резултатът?
Бихте си помислили, че се канех да му убия детето! Чак посивя:
— Това би прекратило изцяло изследователската ни работа… би затрило безценни данни… би причинило… ох, дори не знам какви загуби! Поне половин милиард долара!
— И аз така смятам. Но мога още да отнеса тези джаджи накуп и да ви оставя да се оправяте, както намерите за добре.
— Едва ли ще има голяма разлика. Господине, длъжен сте да разберете, че когато прекъсвате един експеримент…
— Ясно. Вместо обаче да пренасяме — току-виж нещо сме пропуснали, — по-лесно е да отведем всички вас в Комплекса и да ви настаним там. Разполагаме с досегашната казарма на драгуните. Само че това също ще ви съсипе експериментите. Има и друго… Докторе, откъде сте?
— Принстън, Ню Джърси.
— Нима? Тук сте от пет месеца, не се съмнявам, че се упражнявате и носите тежести. Драги докторе, ако постъпим с вас така, сигурно никога повече няма да видите Принстън. Щом ви преместим, ще ви държим под ключ. Ще се размекнете. А продължи ли прекалено много извънредното положение, и да искате, и да не искате — ставате лунатик. Заедно с всички тия мозъци около вас.
Едно наперено човече излезе отпред, от онези, които викахме два пъти.
— Не можете да направите това! Незаконно е!
— Според кои закони, господине? Някой от параграфите в родния ви град ли? — Обърнах се. — Фин, я му покажи нашите lois51.
Фин Нилсен се приближи и мушна емисионната тръба на пушката в корема на мъжа. Пръстът му започна да се свива върху спусъка, но виждах, че предпазителят е на мястото си. Обадих се:
— Фин, не го убивай! Хм, ако само това ще ви убеди, ще елиминираме този тип. Така че наглеждайте се взаимно! Още едно нарушение ще заличи всякаква възможност да се върнете по домовете си, както и да продължите вашите изследвания. Докторе, предупреждавам и вас — измислете начин да контролирате подчинените си.
51
Закони (фр.). — Б.пр.