Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
След това ме накара насила да стана и да ям, седна с мен на масата, обслужваше ме, мъчеше се да ме развлича с вниманието на галантен домакин и беше вече късен час, когато ми пожела вежливо лека нощ и ме остави още веднъж сама с мъката ми.
Не знаех от кое да се ужасявам най-много във всички тези приказки за чудотворен елексир и подмладяване. Ако действително разчиташе на нещо, ако наистина благодарение на някакво страшно чудо можеше да се избави от старостта, смъртта беше за мен единственото избавление от тоя съвсем противоестествен, кощунствен брак. Ако, напротив, тези блянове са плод на разстроен разсъдък, на внезапно изострена от сегашния му живот фикс идея, тогава съжалението ми към този човек щеше да бъде за мен почти толкова тежко бреме, колкото отвращението ми от такъв брак. Така мина нощта — ту в бунт и отчаяние, ту в омраза и съжаление и едва на сутринта осъзнах положението си на робиня. Защото макар че и на вид той бе много спокоен, щом забеляза на челото ми следи на страдание, сякаш в отговор и неговото чело се помрачи.
— Азенат — рече докторът, — ти си ми вече много задължена, с един пръст аз все още те държа надвиснала над смъртта, животът ми е изпълнен с труд и тревога и имам право да искам от теб — произнесе той с ясно доловим заповеднически тон — да ме посрещнеш с приветливо лице.
Не стана нужда да повтаря желанието си, от тоя ден нататък аз бях винаги готова да го посрещна с привидна веселост, а за отплата той ме удостояваше доста време с компанията си и прекомерно много с доверието си. В задната част на къщата си бе уредил лаборатория, където работеше денонощно над своя елексир, и оттам идваше да ме споходи във всекидневната ми, ту изпаднал в мимолетно отчаяние, ту — по-често — сияещ от надежда. Толкова пъти го виждах, че не можех да не забележа колко бързо изтичаха минутите на живота му, въпреки това той непрекъснато ми рисуваше светлите хоризонти на бъдещето и с безпределната самоувереност на младостта кроеше най-амбициозни планове за щастие и преуспяване. Как съм отговаряла, не зная, но дори когато плачех и не можех да го слушам, намирах глас и думи да отвърна.
Преди една седмица докторът влезе в стаята ми явно много весел, но мъчейки се да превъзмогне физическата си слабост.
— Азенат — каза той, — вече получих крайната съставка. След една седмица ще настъпи критичният момент на последния опит. Ти вече присъствува веднъж, макар и несъзнателно, на неуспеха на един подобен експеримент. Елексирът именно предизвика страшната експлозия оная нощ, когато ти минаваше край къщата ми; безполезно е да отричам, че сред безбройните шумове и вибрации на такъв голям град протичането на толкова деликатен процес крие известна опасност. Затова мога само да съжалявам за пълната тишина в къщата ми сред пустинята. Но, от друга страна, успях да докажа, че крайно неустойчивото състояние на елексир в момента на отделянето му се дължи по-скоро на нечистотата, отколкото на самото естество на съставките му, а тъй като сега всички те са с идеална чистота, почти съм спокоен за резултата. И тъй, точно след една седмица, считано от днес, моя скъпа Азенат, ще свърши това време на изпитания. — И той ме дари с необичайно бащинска усмивка.
Аз му се усмихнах само с устни, а в сърцето ми вилнееше най-страшен и неудържим ужас. Ами ако не успее? Или, което беше десетократно по-лошо, ако успее? Какъв ли противен, нечовешки изрод ще се яви да иска ръката ми? И дали няма нещо вярно в хвалбите му, че така ще може да надвие моята съпротива? — питах се с примряло сърце. Знаех наистина, че е властен човек, способен с един замах да направлява живота ми. Да предположим в такъв случай, че експериментът му успее, да предположим, че се върне при мен страшно преобразен-като чудовището от приказката, и да предположим, че с помощта на някаква дяволска магия… Главата ми се маеше, всичките ми досегашни страхове изчезнаха, чувствувах се готова да се примиря и с най-лошото, само не и с това.
Моментално взех решение. Докторът оправдаваше присъствието си в Лондон с работите на мормонската секта. Често, когато разговаряхме, той със злорадство описваше подробно тази голяма организация, от която се боеше, макар и да я направляваше, и ми напомняше, че дори сред гъмжащия лабиринт на Лондон будното око на Юта продължава да ни следи. Наистина посетителите му — всевъзможни хора, от мисионери до ангели-унищожители, явно от всички обществени съсловия, досега ме бяха изпълвали с искрена погнуса и тревога. Знаех, че ако тайната ми стигне до ушите на някой от главатарите, моята съдба ще бъде безвъзвратно решена, И все пак в сегашното ми състояние на ужас и отчаяние именно към тези хора се обърнах за помощ. Причаках на стълбата един от мормонските мисионери — човек нискостоящ, но милозлив, разправих му — не си спомням точно — някаква заплетена басня, за да му обясня молбата си, и с негова помощ влязох в преписка със семейството на баща ми. То се отзова на моя призив за помощ и точно днес трябваше да предприема опита си за бягство.