Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Бакунин сне фалшивата си брада и зае председателското място. След като прегледа предадените му книжа, стана, взе един нож и го заби в масата, което означаваше, че заседанието се открива.
— Поздравявам всички ви, братя, ако между вас няма предатели. Погрижихте ли се да сме готови в случай на неочаквано нападение?
Аптекарят Яники, към когото бяха отправени тези думи, бе човек висок, жив, с къса рижа коса, с прошарена брада и със златни очила, зад които светеха две живи очи.
— Брате, ние сме в безопасност тук — каза той на Бакунин. — Ако сред нас има някой, готов да стане предател, горко му. Той ще намери смъртта си в съседната стая, където е динамитът.
— Всичко наред ли е там? Прегледа ли добре жиците? Да не би да ни изневерят в най-решителния час?
Аптекарят посочи закачените на стената кръстосани ками.
— Щом дъщеря ми види опасност, ще ни съобщи по тайния телеграф. Тогава аз ще откача камите и жиците ще започнат да мърдат, а в стаята с динамита ще стане ужасна експлозия. Ние ще имаме време да избягаме през тайния изход, докато предната част на къщата ще хвръкне във въздуха.
На лицето на Бакунин се изписа смущение и неловкост.
— Колко е лошо — каза той, обръщайки се към другарите си, — че винаги трябва да сте готови да понасяте нещастия и злочинства. Нищо не бива да ни плаши, щом искаме да постигнем великата цел. Всички ние тук сме дали клетва, че ще жертвуваме бащи, майки, братя и приятели, жена и деца, ако за святото дело трябва да го сторим. За това именно се обърнах към вас, стария, с този въпрос, с който и откривам събранието. Има ли някой между вас, който се е разкаял за дадената клетва? Нека се изповяда пред всички ни и ние ще го освободим, при условие че няма да ни предаде.
Настана тишина. Бакунин весело продължи:
— Щом е така, вие сте длъжни да пазите клетвата си още една година. Тогава ще ви представя какво е направила партията ни, въпреки големите пречки от страна на полицията, която ни преследва на всяка крачка. Макар че 2730 от нашите другари са изчезнали в Сибир, все пак ние имаме грамаден успех. Знаете добре, че мястото, където нихилистите се събират, се казва гробовете на нихилистите, което значи, че всеки от членовете ни е готов да умре за великата идея. Тези гробове са се увеличили: има ги в Петербург, в Киев, Рига, Долни Новгород, Харков, Варшава и Тоболск. Има ги не само в обширната Русия, но и в Париж, Виена и Берлин. Това не е достатъчно, те трябва да са повече. Дълг на всеки е да привлича нови членове за нашата цел. Нас не ни интересува дали новият ще е дворянин или мужик; това е съвсем без значение. Ние не правим разлика между князе и дворяни, ние работим за премахването на тази разлика. У нас князът стои до бедния майстор и генералът — до простия войник. Днес ще ви представя двама нови членове. Първият е Хуго фон Пал, за когото аз гарантирам.
Един от по-старите анархисти стана и поиска думата да говори.
— Аз съм съдебен следовател и в ръцете ми попадна един акт, според който някой си Пал откраднал брилянтена диадема. Искам да зная, Бакунин, дали си посветен в тази работа и ако е така, ще го покровителствуваш ли?
— Да, зная всичко — каза Бакунин, — зная и това, че Пал е невинен.
— Тогава нямам какво повече да кажа — добави и старецът и седна.
Бакунин кимна на Яники и той се отдалечи, върна се скоро, придружен от Хуго.
Хуго трябваше да се качи на най-горното стъпало, а Бакунин каза:
— Върни се назад, Хуго, защото после ще бъде късно и няма да можеш вече да се върнеш назад.
— Аз сам избрах този път и не ще се върна назад. Ще се боря за освобождението на Русия.
— Твоята смърт не е достатъчна, тъй като щом се закълнеш, ти вече не принадлежиш на себе си, а на дружината и нищо свое не ще имаш, всичко ще споделяш с братята си.
— Това ми е известно. Аз съм беден като просяк и нищо не ще изгубя.
— Както искаш, работа има в изобилие — каза Бакунин. — Ела насам, Хуго, сложи ръка на сабята и се закълни.
Хуго се приближи полека, но Бакунин насочи към него револвера и каза:
— Предай се, клетнико, ти си в ръцете на полицията. Хуго не се стресна, а се засмя и отговори:
— Напразно ме изпитваш, Бакунин. Както сега не се уплаших, така не ще се уплаша и тогава, когато неприятелят ме окове с вериги.
Той се доближи до масата, където бяха поставени череп и кама.
Хуго вдигна ръка за клетва и така той стана нихилист.
Бакунин се приближи. В едната си ръка държеше зареден револвер, а другата постави на рамото на младия аристократ.
— Говори след мене, но мисли всяка дума и по-добре не я казвай, ако не ти е по сърце.