Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
В мига, в който изрече тези думи, тя осъзна колко са неприлични. Марта я погледна ужасено. Гласиър изглеждаше леко смутен.
— Исках да кажа… — Никол се изчерви. — Исках да кажа, че тук ми е толкова приятно и… о, извинете ме!
Тя напусна компанията им и се втурна през тълпата. Не искаше да бъде толкова невъздържана, изобщо не искаше. Искаше само да пофлиртува! Но флиртът беше за глупачки като Стейси Уъртингтън! А сега самата Никол беше постъпила като глупачка!
В коридора нямаше никой, но тя спря чак когато стигна до тоалетната. За щастие тя беше празна и Никол побърза да заключи вратата след себе си.
О, какъв гаф! Обърна се, за да се погледне в огледалото и видя, че лицето й още пламти от смущение. Да бе искала, не можеше да постъпи по-нетактично!
Никол преглътна и охлади лицето си с една влажна кърпа. Когато се почувства по-добре, тя излезе от тоалетната, решена през остатъка от вечерта да отбягва всячески лорд Гласиър. Щом пристъпи навън обаче, веднага го видя.
Чакаше я в коридора. Беше хубав мъж и се усмихваше. Никол застина.
— Не биваше да бягате — каза той.
— Милорд — промълви тя. — Простете ми за това, което казах. Не исках да прозвучи така.
— Разбира се, че не сте искала — усмихна се отново той. Не можеше да се разбере дали й вярва или не. Пръстите му леко докоснаха китката й. — В петък вечерта има бал в Абътс. Искате ли да ме придружите?
Никол се смути от поканата, но не успя да му отговори.
— Няма да те придружи, Гласиър — каза херцог Клейбъроу. — И ако не свалиш ръката си от нея, ще трябва да ти помогна аз.
Беше се приближил зад тях напълно безшумно. Никол подскочи. Гласиър беше объркан.
— Извинявай, правилно ли чух?
— Да, съвсем правилно.
Никол погледна Ейдриън. Красивото му лице изглеждаше като изваяно от камък, ала очите му горяха, втренчени в дланта на Гласиър, която докосваше нейната. Сега Гласиър я стисна по-здраво.
— Не ми позволяваш да поканя най-красивата жена в Лондон да излезе с мен? Виж какво, може да си херцог, може да си по-високопоставен от мен, но това не ти дава основание да ми заповядваш.
— Имам всички основания. Бъдещата ми съпруга няма да ходи с теб на бал в Абътс.
Гласиър рязко пусна ръката й.
— Нямах представа, Ваша светлост — каза той бързо.
Херцогът се усмихна студено.
— Разбира се, че нямаш. Сгодихме се едва днес. Съобщението ще излезе в утрешните вестници.
— Приемете отново извиненията ми — каза Гласиър, кимна и бързо се отдалечи.
Никол беше смаяна.
— Как смееш!
Въпреки всичко тя се беше надявала да се освободи от този годеж преди той да стане обществено достояние. Не се съмняваше, че лорд Гласиър веднага ще разпространи новината. До утре сутринта цял Лондон щеше да знае за годежа, а това означаваше, че няма да може да го прекрати тихо и безпроблемно. Херцогът отново преднамерено бе действал без нейното съгласие, променяйки живота и бъдещето й.
— Как смея какво? Да те отърва от един нежелан обожател?
— Кой казва, че е нежелан? — подхвърли необмислено тя.
Ейдриън сграбчи ръката й.
— По-добре да е нежелан, Никол.
Никол се опита да се освободи, но не успя.
— Пусни ме!
Той не я послуша.
Виждам, че си разстроена.
— Разстроена? Ха! Твърде меко казано… Ваша светлост!
— Разстроена си, защото прогоних твоя красив, но — предвид обстоятелствата — неуместен обожател?
— Прекрасно знаеш защо съм разстроена, по дяволите! — Надяваше се, че езикът й ще го шокира.
Но не стана така. Това само го ядоса още повече.
— Ако някой излезе в коридора, ще бъдем страхотно зрелище.
Никол се засмя.
— Ще бъдем зрелище, когато годежът ни бъде обявен! По-скоро — ще предизвикаме скандал!
— Няма да позволя да се окажеш в центъра на още един скандал. Аз ще понеса последствията от действията си.
— Като се направиш, че си влюбен в мен?
Той замълча за миг.
— Имай ми доверие.
— Да ти имам доверие?
Ейдриън се изчерви, но твърдо стисна устни.
— Няма смисъл да се опълчваш срещу съдбата — предупреди я той. — Вече ти казах, че ще поема цялата вина за вчерашния инцидент.
— Вчерашния инцидент? — Очите й се напълниха със сълзи. Срещу нея не стоеше страстният мъж, който я бе любил до забрава, а един студен като лед непознат. Но какво друго бе очаквала? Той наистина не я обичаше. А сега щеше да се прави, че я обича. — Радвам се, че виниш себе си. Но било каквото било. Няма да се омъжа за теб!
— Ти си много глупава, а що се отнася до това, никой не те пита.
— Колко си прав!