Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Кого заблуждаваше?
Никол беше разтроена, много по-разтроена, отколкото през деня. Улови се, че ги гледа и като пресуши шерито по начин, неподхождащ на една дама, тя им обърна гръб. Беше дяволски нещастна.
Огледа препълнения салон. Искаше й се да не беше идвала. Не обърна внимание на родителите си. Видя Реджина, която се смееше в компанията на Марта и на съпруга й, и се зарадва, че най-добрата й приятелка е тук. Усмихна им се от другия край на стаята. После осъзна, че стои съвсем сама сред множеството разговарящи хора. Внезапно се почувства объркана. Прииска й се да се присъедини към някоя от групичките, но не познаваше никого. Усети също, че двете дами до нея я наблюдават, макар да полагаха усилия да не им личи.
Стомахът й се сви и за момент Никол забрави за херцога и за Стейси. Каза си, че отдавна не се е появявала в обществото, че съвсем отскоро е в Лондон, така че в интереса на двете дами към нея няма нищо необичайно. И все пак кого заблуждаваше? Независимо, че от скандала бяха минали години, все още я приемаха като странна и ексцентрична. Навярно това никога нямаше да се промени. Навярно винаги щеше да бъде аутсайдер.
Тя си проправи път към Реджина и семейство Сърл, като внимаваше изобщо да не поглежда към херцога. Но веднага усети, когато той я забеляза. Усети как погледът му се впива в нея.
— Марта! — възкликна с облекчение Никол, когато най-после се добра до приятелката си.
Марта я прегърна, а съпругът й я целуна по бузата, сетне се извини и остави жените да поклюкарстват насаме.
— Никол — каза Реджина веднага щом той се отдалечи, — ако бях на твое място, щях незабавно да отида да поговоря с херцога. Тази малка вещица Стейси Уъртингтън му е хвърлила око и ако не внимаваш, ще ти го отнеме!
Никол изгледа студено сестра си. Слава богу, Реджина още не беше научила за уговорките между херцога и баща им.
— Не ме интересува.
— Той дойде сам — каза Марта. — Но Стейси определено го преследва.
— Добре. Давам й го. — Никол взе още една чаша шери. Дамите никога не пиеха повече от една чаша, но тя не беше дама, нали? Спомни си как Ейдриън я държеше в обятията си на пода в библиотеката и усети, че по бузите й плъзва руменина. Знаеше, че я гледа. Може би и той си спомняше същото. Неспособна повече да се контролира, тя се обърна и погледите им се срещнаха.
Стейси се опитваше да привлече вниманието му, но той изглежда не я слушаше. Никол се замисли за това как властнически бе решил съдбата й. За това как си мислеше, че ще й стане съпруг. За всичко, което беше направил. Погледна го сърдито. В отговор той й кимна учтиво. Точно в този момент Стейси забеляза накъде е насочено вниманието му и Никол със задоволство видя как съперничката й видимо се ядоса. После се извърна.
— Можеш да се преструваш колкото си искаш, Никол, но аз знам как се чувстваш — прошепна Марта.
Никол видя, че Реджина се кани да каже нещо и й хвърли предупредителен поглед. Реджина се усмихна самодоволно.
Точно в този момент покрай тях минаха двама джентълмени, които учтиво поздравиха Марта. Марта ги запозна и Никол с изненада установи, че лорд Гласиър се интересува от нея.
— Как сте тази вечер, лейди Шелтън? — попита той.
След като дойде на себе си, Никол му отвърна учтиво. Отдавна не се бе случвало някой мъж да я заговори така. Какво се беше променило? Не се бе появявала в обществото от благотворителния пикник насам, като изключим бдението и погребението на Елизабет. Нима изведнъж бяха започнали да я приемат заради покровителството на херцога? Сигурно, защото още никой не знаеше за годежа им. И никой няма да научи, помисли си тя решително.
Усети, че Гласиър я гледа по начина, по който Ейдриън я беше гледал стотици пъти. Изражението му бързо се смени, но Никол се почувства неудобно. Погледите на Ейдриън никога не я бяха смущавали, но сега не беше така.
— Радвам се, че сте тук тази вечер, лейди Шелтън. Придавате блясък на събирането.
Тя се насили да му благодари.
— Ще останете ли в Лондон до края на сезона?
— Съмнявам се — каза Никол.
Той се интересуваше от нея. Не знаеше дали да се смее или да плаче.
— Трябва да останете — каза Гласиър.
— Още не съм решила — отговори тя. Видя, че Ейдриън ги гледа. Никога не бе флиртувала и всъщност не знаеше как. Внезапно обаче й се прииска да опита, макар че презираше жените, които се унижаваха да го правят, за да накарат любимия си да ревнува.
Усмихна се на лорд Гласиър и го погледна право в очите.
— Но може би вие ще ме убедите.