Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Ще се концентрирам върху позитивни и радостни мисли, размишляваше Робинтън, перифразирайки израза на Фандарел.

— Ще останеш ли, Н’тон?

Младият мъж се усмихна в отговор на Менестрела, но очите му останаха сериозни:

— Лиот и аз трябва да летим в наряд днес, Майстор Робинтън — каза той и се протегна, за да потупа своя Бронзов нежно по шията. — Но много исках да разгледам Холд Талгар и когато Лорд Асгенар ме помоли да му направя услуга, като ви доведа, с радост приех възможността.

— За мен също бе удоволствие — каза на сбогуване Робинтън и слезе от Дракона. — Благодаря и на теб, Лиот, за гладкото пътуване.

— Пак заповядайте!

Робинтън сепнато погледна към Н’тон, но младежът се бе извърнал към група пъстро облечени млади жени, които идваха откъм ливадата.

Окото на Лиот за миг проблесна към Менестрела. После Драконът разпери големите си крила. Робинтън бързо отстъпи назад, като все още не бе сигурен дали това, което бе чул бе Дракона. И все пак, друго обяснение нямаше. Е, този ден със сигурност бе пълен с изненади!

— Сър? — почтително го повика Брудиган.

— А, да, момчета — той им се усмихна. Талмор никога не бе летял и погледът му бе малко оцъклен. — Брудиган, знаеш залата. Заведи ги в стаята на Менестрела, за да научат пътя. Вземи и инструмента ми. Няма да ми трябва до началото на пира. После можете да се смесите с тълпата, да свирите, да говорите, но и да се ослушвате. Знаете кода, който репетирахме. Използвайте го. Знаете и барабанния код — при възможност използвайте и него. Брудиган, вземи Себел с теб. Това му е първото изпълнение пред публика. Не, Себел, нямаше да си днес с нас, ако не бях уверен в способностите ти. Талмор, дръж си нервите! Тагетарл, изчакай да мине вечерята, преди да хукнеш след девойките. И помнете, че трябва да си опичате ума, защото скоро ще сте истински менестрели. Не излагайте на опасност доброто си бъдеще. И внимавайте с отбраните вина.

След като ги посъветва така, той ги остави и тръгна по претъпканата алея, която водеше към Големия Вътрешен Двор, като се усмихваше и покланяше на онези измежду холдърите, занаятчиите и дамите, които познаваше.

Ларад, Лордът на Телгар — неотразим в тъмножълтите си одежди и младоженецът Асгенар, Лордът на Лемос — в блестящи тъмносини дрехи, стояха до големите метални врати към Главната Зала на Холда. Телгарските жени бяха в бяло, с изключение на природената сестра на Ларад — Фамира, булката. Русата й коса стигаше до подгъва на традиционната сватбена рокля, която преливаше във всички нюанси на червеното.