Смъртта на императора

— Къде ще се проведат тези действия?

— Първото в Сантяго.

— В Сантяго? — шокира се старият. — Защо точно там?

— Тайната лига така реши.

— Ще бъде ли засегнат от това Манастира дела Барбара?

— Дори по забележителен начин. Манастирът е строен като крепост. Той предлага защита срещу всякаква атака. По тая причина бе окупиран от нашите хора в нощта на вашето заминаване.

— Caramba! И аз не съм там!

Хиларио направи физиономия, която не остави съмнение за тягостното му състояние.

— Защо се вълнувате чак толкова? — стрелна го с поглед дебелият.

— Ее, според мен е лесно за отгатване. Известно ви е все пак, че съм управител на манастирската болница. Значи нося отговорността за всичко, що се отнася до болничното заведение.

— На мен това не влиза в работата.

— Но на мен толкова повече пък. Колко войници разположихте?

— Към двеста.

— Е, там аз имам пациенти — едни в тежко състояние, други в по-леко, оздравяващи, слабоумни. Можете да си представите какво влияние ще им окажат данданията и безредиците, неизбежни при едно военно присъствие в Манастира.

— Ами нека си мрат!

— Репутацията на моето заведение ще пострада!

— Ба! Вие виновен ли сте за окупацията?

— Не, но последиците все таки ще паднат върху мен.

— Я виж ти! — изхили се Арастро. — Че откога пък станахте толкова чувствителен и угрижен? По моему вашето униние се дължи на съвсем друга причина!

Тлъстият съзаклятник имаше право. Старият мислеше за затворниците, които бе принуден да остави под надзора на племенника си. Какво ли не би могло да се случи! Колко лесно би могла да излезе наяве тайната! Въпреки това той отвърна:

— Не знам каква друга причина бих могъл да имам.

— Е, тогава няма защо да се вълнувате. Та, тия военни се настаниха в Манастира, а на утрото завладели Сантяго за императора.

— Това сигурно ли е?

— Да. Аз наистина не съм присъствал, но съм убеден в успеха на замисъла, та нали там нямаше кой да окаже съпротива. Подобни псевдоразмирици са се състояли и в други селища. Ето списъка им. — Тантурестият измъкна един лист и го подаде на стария.

— Мога ли да го задържа? — попита Хиларио.

— Да. Трябва да го покажете на майор Орбанес, адютантът на генерал Мирамон в Керетаро.

— Орбанес също ли членува в нашата лига?

— Това не ви засяга. Явете се при него, а останалото ще си дойде от само себе си.

— Дали и другите нападения са успели?

— Да. Можете да се закълнете в това.

— Е, в такъв случай съм сигурен, че ще задържим императора.

— Аз също. Някакъв друг въпрос да имате?

— Не.

— Тогава продължете спокойно ездата си! Когато стане необходимо, пак ще се видим.

— Накъде поемате оттук?

— За Тула.

— Значи също към Керетаро?

— Не. Няма да яздя през Керетаро, а ще го заобиколя.

— Защо? Бихме могли все пак да пътуваме заедно.