Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Така че край щедро отрупаната маса цареше пълен хаос. Разговорът бе шумна смесица от шведски и италиански, които на моменти звучаха едновременно. Принос за мъчителната ситуация имаше и Анджелина, която през цялата вечер обсъждаше факта, че Микаел все още е ерген, и дори му предложи няколко подходящи кандидатури измежду дъщерите на нейните познати. Накрая Микаел ѝ обясни, че с удоволствие би се оженил, но любовницата му за жалост е семейна. Това накара Анджелина да замълчи за малко.
В седем и половина вечерта мобилният телефон на Микаел иззвъня. Мислеше, че го е изключил, и за малко да пропусне повикването. Все пак успя да изрови слушалката от вътрешния джоб на сакото си, което някой бе сложил на закачалката в антрето. Обаждаше се Даг Свенсон.
– Прекъсвам ли нещо?
– Не точно. На вечеря съм у сестра си, заедно с цяла чета от роднините на мъжа ѝ. Какво има?
– Две неща. Опитах се да се свържа с Кристер Малм, но той така и не ми вдигна.
– С приятеля му са на театър тази вечер.
– По дяволите. Бях обещал да се срещна с него в редакцията утре преди обед и да донеса снимки и илюстрации за книгата. Кристер щеше да ги разгледа през почивните дни. На Мия обаче изведнъж ѝ хрумна, че трябва да замине при родителите си в Даларна за Великден и да им покаже дисертацията си. Тръгваме утре рано сутринта.
– Ясно.
– Снимките са на хартиен носител и няма как да ги изпратя по електронен път. Ще може ли да ти ги дам тази вечер?
– Да… Но слушай сега. Аз съм чак в Ленеща. Ще остана тук още малко и след това ще тръгна към центъра. Няма да се отклоня кой знае колко, ако мина през Еншеде. Не е проблем да се отбия у вас на път към вкъщи и да ги взема. Добре ли е, ако дойда към единайсет?
Даг Свенсон нямаше нищо против.
– Не мисля, че второто, което имам да ти казвам, ще ти хареса.
– Давай.
– Попаднах на нещо, което ми се иска да успея да проверя, преди книгата да влезе в печатница.
– Добре. За какво остава въпрос?
– За Зала, със З.
– Какво е Зала?
– Зала е гангстер, вероятно от Източна Европа, например Полша. Споменах името му в имейл до теб миналата седмица.
– Съжалявам, забравил съм.
– Името му изниква тук-там в материала. Хората, изглежда, ужасно се боят от него и никой не иска да говори.
– А, да.
– Преди няколко дни отново попаднах на него. Мисля, че се намира в Швеция и че името му трябва да бъде включено в списъка с мъже, възползващи се от услугите на проститутки, в глава седма.
– Даг, не може да започнеш да вадиш нова информация три седмици преди отпечатването на книгата.
– Знам. Но това е нещо като неочакван обрат. Говорих с един полицай, който също е чувал за Зала и… Мисля, че ще е полезно да отделя няколко дни следващата седмица, за да го проверя.
– Защо? Текстът ти е пълен с гадняри.
– Този изглежда особено голям. Никой не знае със сигурност кой е. Имам чувството, че ще спечелим, ако се поровим още малко.
– Човек никога не трябва да подценява усещанията си – рече Микаел. – Но честно казано… вече е твърде късно да променяме крайния срок. Печатницата е запазена и книгата трябва да излезе едновременно с броя на „Милениум“.
– Знам – отвърна Даг Свенсон обезсърчено.
МИЯ БЕРГМАН ТОЧНО бе сварила кана кафе и го бе изляла в термоса, когато на вратата се позвъни. Беше малко след девет часа. Даг Свенсон бе най-близо и тъй като мислеше, че Микаел Блумквист е подранил, отвори, без да погледне през шпионката. Вместо Микаел Блумквист обаче пред него стоеше дребно, крехко като кукла момиче, което приличаше на тийнейджърка.
– Търся Даг Свенсон и Мия Бергман – рече момичето.
– Аз съм Даг Свенсон – отвърна той.
– Искам да говоря с вас.
Даг механично погледна часовника си. Мия Бергман излезе в коридора и изпълнена с любопитство, застана зад партньора си.
– Не е ли малко късно за посещения? – попита Даг.
Момичето го наблюдаваше търпеливо и мълчаливо.
– За какво искаш да говорим? – зачуди се той.
– За книгата, която смяташ да публикуваш в „Милениум“.