Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Лирин се сви и сведе глава. Рошоне през смях побутна Ларал към каретата. Докато се качваше, тя не погледна Каладин. Рошоне я последва. Макар още да се смееше, изражението му стана студено. Безжизнено. Като мрачните облаци в небето. Беше отмъстил, но синът му все така беше мъртъв, а той самият си оставаше в Огнекамък.
Амарам погледна тълпата.
— Новобранците могат да си вземат по два ката дрехи и до три каменни мерки друго имущество. Ще бъдат претеглени. Явете се във войската до два часа и търсете сержант Ав. — Обърна се и последва Рошоне.
Тиен зяпаше подире му, блед като варосана стена. Каладин виждаше страха му от напускането на семейството. Неговият брат. Онзи, който винаги го караше да се усмихва, когато валеше. Каладин изпитваше физическа болка да го вижда толкова уплашен. Това не беше правилно. Тиен трябваше да се усмихва. Той бе такъв.
Напипа дървеното конче в джоба си. Тиен винаги му носеше облекчение, когато го болеше. Изведнъж му дойде на ум какво може да направи в замяна. Време е да престанеш да се криеш в стаята, когато някой друг държи светлината нависоко, помисли Каладин. Време е да бъдеш мъж.
— Сиятелни господарю Амарам! — извика Каладин.
Генералът поспря на стълбичката пред каретата, с единия крак вътре. Погледна през рамо.
— Искам да заема мястото на Тиен — каза Каладин.
— Не се позволява! — обади се от каретата Рошоне. — Законът казва, че аз мога да избирам.
Амарам кимна мрачно.
— Тогава можете ли да вземете и мен — попита Каладин, — може ли да дойда като доброволец? — Така Тиен поне нямаше да е сам.
— Каладин! — продума Хесина и го стисна за ръката.
— Разрешено е. Няма да върна нито един войник, синко. Ако искаш да се присъединиш, ти си добре дошъл.
— Каладин, не — каза Лирин. — Не отивайте и двамата. Не…
Каладин погледна Тиен. Лицето на момчето беше мокро под широкополата шапка. Той поклати глава, но очите му бяха изпълнени с надежда.
— Доброволец съм — обърна се Каладин към Амарам. — Ще дойда.
— Значи разполагаш с два часа — отговори Амарам и влезе в каретата. — Същото количество багаж като другите.
Вратичката се затвори, но не и преди Каладин да зърне лицето на още по-доволния Рошоне. Като пръскаше вода, каретата затрополи по пътя. От крайчеца на покрива й се спускаше завеса от дъжд.
— Защо? — попита го дрезгаво Лирин. — Защо ми причиняваш това? След всичките ни планове!
Каладин се обърна към Тиен. Момчето го хвана за ръка.
— Благодаря — прошепна Тиен. — Благодаря ти, Каладин. Благодаря ти.
— Загубих и двама ви! — сипкаво рече Лирин и си тръгна. — Гръм да го удари! Загубих и двама ви. — Плачеше. Майката на Каладин също плачеше. Тя отново прегърна Тиен.
— Татко! — каза Каладин, удивен от това колко уверен се чувства.
Лирин спря. Стоеше под дъжда, стъпил в една гъмжаща от духчета локва. Те се отдръпнаха леко от него, като някакви изправени плужеци.
— След четири години ще го доведа у дома невредим — рече Каладин. — Кълна се в бурите и в самото десето име на Всемогъщия. Аз ще го върна.
Кълна се…
45
Море на сенките
„Йелиг-нар, наречен Омразният вятър, беше онзи, който можеше да говори като човек, макар гласът му често да бе придружаван от воплите на погълнатите от него!“