Танцуващият с духове

Нетът наистина беше магия. Влязъл беше в кафе „Сава“ с едно име и нищо повече. А сега, след няма и час, знаеше за Никола Тесла поне толкова — благодарение на „Гугъл“ и „Уикипедия“ — колкото средния сръбски третокласник.

Роден в Хърватска сърбин, Тесла е гениален изобретател, на когото светът дължи променливия ток (точно както му беше казал рецепционистът), бобината на Тесла и още десетки други изобретения. Патентите му бяха стотици, а самият той, изглежда, беше нещо като култова фигура — и не само за сърбите. Феновете му се възмущаваха от факта, че не е получил Нобелова награда, и го наричаха „Леонардо на двадесети век“.

След като се преселил в Щатите по покана на Едисон, той скоро се превърнал в негов съперник, като изобретил променливия ток и защитил енергично предимствата му пред правия ток на Едисон. С финансовата подкрепа на корпорация „Уестингхаус“ Едисон подел пропаганда, която внушавала на широката публика, че променливият ток е опасен. Кучета, котки и дори един слон били подлагани на токов удар на сцената, а Едисон се обръщал към мъжете в публиката и ги питал дали искат съпругите им да рискуват живота си всеки път щом включат ютията.

Доводът на Едисон бил лишен от основание. Променливият ток на Тесла бил не само по-безопасен от правия ток, но и по-ефективен, и по-лесно преносим. Накрая, с помощта на Дж. П. Морган, най-големия престъпен барон на деветнадесети век, технологията на Тесла спечелила битката. Именно сърбинът осветил градчетата около водопада Ниагара и пак той спечелил договора да електрифицира „Белия град“ на Световното изложение в Чикаго.