Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Когато приключиха с вечерята, тя промени ситуацията в своя полза, като настоя двамата с баща й сами да разчистят масата.
— Обзалагам се, че не си яла нищо подобно през последния месец — отбеляза той, тананикайки си едва доловимо, докато трупаше съдовете на кухненския плот.
— През последната година. Съжалявам, че трябваше да пасувам на ореховия пай.
— Ще го опиташ по-късно. Тоя Лару е голяма работа, нали? В един момент си разменя рецепти с майка ти, а в следващия обсъжда външната политика, като вмъква примери от бейзбола и изкуството през осемнайсети век.
— Истински ренесансов човек — промърмори тя. Но все още се въздържаше от оценки относно въпросния господин. Всеки приятел на Матю изискваше внимателно проучване. Дори да е интересен, начетен и чаровен. И особено ако е такъв. — Така и не разбрах какво прави с Матю.
— О, мисля, че чудесно се допълват. — Рей напълни мивката със сапунена вода за тенджерите, докато Тейт подреждаше чиниите в миялната. — Матю има голям потенциал, но просто никога не е имал шанса да се възползва от него.
— Аз бих казала, че е човек, който знае как да се възползва максимално от възможностите. За което всъщност бих искала да поговоря с теб.
— „Изабела“. — Рей запретна ръкави и нападна тиганите в мивката. — И до това ще стигнем, слънчице. Веднага щом всички се настанят удобно. Досега се въздържах от допълнителни обяснения, исках първо и ти да пристигнеш.
— Татко, знам какво означаваше за теб онзи недокоснат кораб, който открихме преди осем години. Помня как се чувствах самата аз, така че мога да разбера защо мислиш, че идеята да се върнем там е добра. Но не съм сигурна, че си даваш сметка за всички подробности, за възможните капани.
— Мислил съм много за това през изминалите години и два пъти повече през последните девет месеца. Последния път взехме своя дял от късмета, и добър, и лош. Но сега ни чака много повече.
— Татко. — Тейт сложи още една чиния в миялната и се изправи. — Ако информацията ми е правилна, Бък не се е гмуркал от злополуката насам, а Лару е работил като корабен готвач. Никога не е слагал кислородни бутилки на гърба си.
— Всичко това е вярно. Бък може и въобще да не слезе под водата, но още две ръце на палубата няма да са ни излишни. Колкото до Лару, той има желание да се учи, а шестото чувство ми подсказва, че възприема бързо.
— Ще бъдем шестима — продължи Тейт в безрезултатен опит да охлади оптимизма му. — От които само трима могат да се гмуркат. Самата аз не съм се гмуркала като хората почти две години.
— То е като карането на колело — убедено заяви Рей и сложи един тиган настрани. — А при всички случаи ще ни трябват хора, които да следят уредите. Да не говорим, че вече си имаме подръка професионален морски археолог, а не просто студентка по морска археология. — Той й хвърли сияйна усмивка. — Може пък да си напишеш доктората по време на експедицията.
— Точно сега не ми е до докторати — каза тя. Мъчеше се да запази спокойствие. — Тревожа се за вас. Двамата с мама прекарахте последните години да си играете на лов на съкровища, татко. Изучавахте отдавна разработени кораби, гмуркахте се за удоволствие, събирахте миди. Това е нищо в сравнение с тежката физическа работа, която изисква онова, дето сте си го наумили.
— Аз съм в страхотна форма — каза той, леко засегнат. — Три пъти седмично работя навън, гмуркам се редовно.
„Погрешна тактика“ — помисли си тя.
— Добре де. А какво ще кажеш за разходите? Може да отнеме месеци, плюс цената на припасите, екипировката и така нататък. Тук не става въпрос за ваканция, нито за хоби. Кой ще финансира тази авантюра?
— Двамата с майка ти сме много добре материално.
— Хубаво. — Потискайки яда си, тя грабна една гъба и се зае да бърше плотовете. — Това отговаря на последния ми въпрос. Залагате своите пари, което означава, че ще носите Ласитърови на гърба си.
— Не става въпрос за носене на гръб, слънчице. — Искрено озадачен, той извади ръце от водата и ги избърса. — Това е съдружие, точно както преди. Разликата в участието ще се компенсира с дела от печалбата, когато разработим кораба.
— Ами ако няма кораб? — избухна тя. — Не ми пука, дори да пръснеш последното си пени в преследването на някоя мечта. Заслужил си си забавленията с години труд. Но не мога просто да си стоя, докато ти позволяваш на това самовлюбено копеле да те използва!
— Тейт. — Притеснен от високия й глас, той я потупа по рамото. — Не знаех, че си разстроена от всичко това. Когато каза, че се връщаш, помислих, че идеята ти допада.
— Върнах се, за да те предпазя от една грешка.
— Не правя грешка. — Лицето му помръкна по познат на Тейт начин. Беше го наранила. — Освен това кораб има. Знаел го е бащата на Матю, знам го и аз. „Изабела“ е някъде там, а „Проклятието на Анжелик“ е на борда й.