Когато тя беше лоша

— Не просто добре. Те водят безброй нови клиенти. Не си единствената, която върши добра работа тук, Лита. И всички тези момчета са по-старши в йерархията от теб. Продължавай все така и ще си поговорим отново по-късно.

По-късно. По-късно. По-късно. Лита бе работила неуморно през цялата седемдесет и първа и през седемдесет и втора година. Изграждаше собствената си репутация и издигаше тази на „Дохъни“. А сега вече й бе дошло до гуша от чакане.

Седеше в последната си придобивка — ъглов офис на един от горните етажи — и гледаше мрачно през прозореца юнското слънце. Последната й реклама доста изненадващо се бе провалила. Идваше й сама да се набие. Заслепена от похвалите, бе повярвала, че може да продаде каквото и да е. Пастата за зъби „Брайт Уайт“ — най-новият продукт на голяма фармацевтична компания — имаше по-високо съдържание на флуор от другите пасти. Лита се бе кандидатирала за поръчката и я бе спечелила, въпреки че Ханк и Мат също искаха да опитат. Но не бе изчакала да минат пробните тестове. Беше убедила клиента си да избърза с рекламната кампания, да излезе пръв на пазара… Лита обичаше да е първа. На Мадисън Авеню имаше място само за новото, свежото, приковаващо вниманието. Пастата обаче нямаше много добър вкус. Хората харесваха приятната мелодия на рекламния клип и моделите с искрящо бели зъби, но никак не одобряваха продукта. След първоначалния скок в продажбите пастата остана да събира прах по щандовете из цялата страна. И още по-лошо: Лита бе използвала името на компанията в края на клипа, с който толкова се гордееше. От вашите приятели „Робинсън“, семейната компания. Така не само парите за маркетинг и реклама на „Брайт Уайт“ бяха отишли на вятъра, но пострадаха и останалите продукти на „Робинсън“. Тя — също.

„Робинсън“ бяха уволнили „Дохъни“ и бяха наели „Смит и Уоткинс“ — най-големия им съперник. Лита бе напълно унизена и момчетата в компанията й го показваха съвсем ясно. Тя не бе усетила колко силна е омразата им към нея, докато не видя колко се радват на падението й. Асистентките си тананикаха мелодията от рекламата на „Брайт Уайт“, когато минаваше край тях по коридора. Останалите старши художествени мениджъри натякваха провала й цял месец, за да получават по-добрите поръчки. Дори и след нормалния период на наказание Лита все още усещаше последствията. Вместо автоматично да й възлагат нови поръчки, тя трябваше да се състезава за тях с колегите си. Вече не бе любимката на ръководството. Всичко това доста я смущаваше.

През прозореца й се виждаше бляскавият Манхатън, слънчевите лъчи се отразяваха в стъклата на колите, пълзящи в натоварения трафик на центъра. Лита въздъхна и се върна към проекта за най-новата си реклама — парфюм на голяма френска компания, която се опитваше да пробие на американския пазар. Работата й стана добра, но не изключителна и тя го отдаваше на факта, че е изтощена. На макета й имаше красиво момиче, застанало пред Айфеловата кула, а мотото гласеше: „Европейски шик. Бъдете с «Ламур».“ Ставаше, но едва ли би разтърсило света. Щеше да свърши работа, но нямаше да реализира рекордни продажби. Лита се запита дали не й трябва ваканция, за да се откъсне от цялото напрежение. Сякаш щеше да намери време за това. Дори не бе напускала страната след онова отдавнашно пътуване до Англия. Образите на Ребека и Рупърт проблеснаха за миг в съзнанието й с обичайния прилив на скрита и яростна омраза. Ядоса се, отметна коса от очите си и ги притисна с длани.