Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Огледа насядалите на околните маси. Студенти с книга в ръка, една-две жени, които също като нея очевидно чакаха някого. До ушите й стигна шум от кафе машина, някой даваше нареждания, гласа на Филип Бувар, който разказваше виц - беше часът на сати-ричното радиопредаване „Умниците“. „Знаете ли го този за мъжа, дето казва на жена си: „Скъпа, ти изобщо не ми казваш кога свършваш“, а тя му отвръща: „Как бих могла, теб никога те няма!“ Сервитьорът на бара се изкикоти.
Точно в седемнайсет и трийсет в кафенето влезе мъж, нахлупил прословутата шапка на шотландско каре. Хубав, млад, гъвкав и усмихнат. Той бързо се огледа и тя му направи знак с очи; той с вид на изненадан пристъпи към нейната маса и тихо произнесе паролата:
- Кучешки студ...
- Наистина.
Той протегна ръка за поздрав и показа с жест, че би искал да седне до нея, ако тя няма нищо против да махне чантата и мантото си от съседния стол.
- Твърде непредпазливо сте оставили чантата си на стола, всеки може да мине и да я грабне...
Тя не знаеше дали и това не е някаква кодирана фраза, тъй като той я произнесе със същия шепот като преценката за времето.
- О, не нося нищо ценно в нея...
- Да, но чантата е скъпа - отбеляза той, поглеждайки щампованите инициали на Луи Вюитон.
Ирис направи жест, че за нея това не е проблем, че не държи особено на чантата, а той с леко мръдване на брадичката изрази неодобрение.
- Съветвам ви да сте по-предпазлива. Да ти откраднат нещо е винаги болезнено преживяване, не предизвиквайте съдбата!
Ирис го слушаше, без да го чува. Леко се прокашля, за да подскаже, че е време да говорят по същество, и понеже той очевидно не я разбра, открито погледна няколко пъти часовника си.
- Нетърпелива сте, госпожо, затова започвам... - направи знак на сервитьора и поръча студена оранжада без лед.
- Не обичам ледените напитки. Много са вредни за черния дроб...
Ирис разтри китки под масата, сърцето й биеше учестено. Все още би могла да стане и да си тръгне, незабавно да се махне...
Той се прокашля и пристъпи:
- Та в съответствие с вашата заръка бях натоварен със задачата да проследя съпруга ви, господин Филип Дюпен. Поех проследяването в четвъртък, единайсети декември, в осем сутринта от входа на вашето жилище, и осъществих наблюдението с помощта на двама колеги без прекъсване до вчера вечерта, двайсети декември, в двайсет и два часа и трийсет, когато се прибра у вас.
- Точно така - потвърди Ирис тихо.
Сервитьорът донесе оранжадата и помоли да уредят сметката, понеже му приключвала смяната. Ирис плати и направи знак, че не желае ресто.
- ЯОгаотът на вашия съпруг е строго подреден. Очевидно няма нищо за криене. Следователно проследяването се оказа много лесно. Успях да разпозная хората, с които се срещаше, с изключение на един събеседник, който ме затрудни...
- А! - промълви Ирис и усети как сърцето й спира.
- Мъж, с когото се срещна два пъти за три дни в кафене на летище „Роаси“. Първо сутринта в единайсет и половина и после следобед в петнайсет часа. И двете срещи бяха кратки, приблизително по около час... Мъжът беше около трийсетгодишен, носеше черно куфарче, изглежда, водеха с него сериозни разговори. Той показа снимки, някакви документи, изрезки от вестници. Вашият съпруг кимаше; и при двете срещи го остави да говори, след което му задаваше много въпроси, а човекът слушаше и си водеше бележки...
- Водеше си бележки - повтори Ирис.
- Да. Затова реших, че е делова среща... Няма да ви казвам как успях да се добера до календар-бележника му и да го фотокопирам, но в него не открих нищо за въпросните срещи. Не ги е отбелязал, не е споменавал за тях на секретарката си, нито на най-близкия си сътрудник адвокат Вибер...