Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Да, Александър, какво има, скъпи? Защо плачеш, обич моя? Кажи...
Било му студено, бил мокър и вече цял час я чакал пред училище, за да го заведе на зъболекар, както се били разбрали.
- Какво има, Зое? Кажи на мама... Знаеш, че майките всичко разбират, всичко прощават и обичат децата си, дори да са кръвожадни убийци... Нали го знаеш?
Застанала насреща й с панталона си на шотландско каре, Зое старателно човъркаше носа си с показалец.
- Не е хубаво човек да си бърка в носа, любов моя... Дори когато е много тъжен.
Разочарована, Зое извади пръста си, огледа го внимателно и го обърса в крачола си.
Жозефин обърна поглед към часовника в кухнята. Покачиаше четири и половина. След половин час имаше среща с Шърли да и води на фризьор. „Ще идем на фризьор да ти направи прическа, подарък от мен, платиха ми добре. Ще те превърна в сексбомба.“ Жозефин се беше ококорила като извънземна, на която й размахват под носа ролка за коса. „Ще ме превръщаш в сексбомба? Да не ме направиш платинена блондинка? Не, не, само лека подстрижка и тук-там някой по-светъл кичур. - Жо се страхуваше. - Нали няма да ме променяш много, обещай ми.“ - „Не бе, ще станеш красива като кукла и после ще празнуваме Коледа заедно, преди да потеглиш за купона на баровците!“ Разполагаше едва с половин час, за да накара Зое да си развърже езика. Ортанс не беше вкъщи и трябваше да се възползва от случая.
- Може ли да се направя на бебе? - попита Зое, намествайки се в скута на майка си.
Жо я притисна в прегръдката си. Същите кръгли бузи, разчорлени къдрици, същото подуто коремче, същият недодялан вид, същото свежо и смутено изражение като нейното някога. Жо отново се видя на семейните снимки. Момиченце, опънало пуловера, изпъчило коремче, взряло се недоверчиво в обектива на фотоапарата. „Любов моя, малкото ми момиченце, обичам те до полуда - прошепна тя, притиснала Зое към себе си. - Знаеш, че мама е винаги насреща, нали? Винаги, винаги.“ Зое кимна и се сгуши в нея. „Сигурно в главата й се въртят някакви черни мисли - реши Жо. - Коледа наближава, а Антоан е далече. Детето не смее да ми признае.“ Момичетата никога не споменаваха баща си. Не й показваха писмата, които им изпращаше всяка седмица. Понякога звънеше вечер. Винаги Ортанс вдигаше слушалката, после я подаваше на Зое, която, притеснена, отговаряше само с „да“ и „не“. За тях мама и татко бяха отделни хора, които те не смесваха. Жо залюля Зое и нежно й запя.
- О, колко е пораснало моето бебче! Вече не е бебче! Станало е красива момиче с красива коса, красив нос, красива уста... - редеше думите, докосваше леко с пръст косата, носа, устата на Зое и пак тихо припяваше: - Красиво момиче, в което много скоро младежите ще се влюбват до полуда. Момчетата от цял свят ще катерят стълбите към стената на кулата в замъка, където живее Зое Кортес, за да измолят от нея целувка. Кажи ми, бебчо... Кажи на мама, защо си толкова тъжна.
- Не е вярно, лъжеш, аз не съм красиво момиче и няма никакви момчета, които да се катерят по стълби, за да стигнат до мен!
„А, ето каква била работата - си каза Жо. - Първата любовна мъка. Аз също бях на десет години. Мацах си миглите с желе от касис, за да пораснат дълги-предьлги. А той целуна Ирис.“
- Първо, любов моя, на мама никога не се казва „ти лъжеш“...
Зое кимна.
- И второ, изобщо не лъжа, както ти казваш - ти си много хубаво момиче.
- Не! Защото Макс Бартийе не ме включи в списъка си.
- Какъв списък?
- Списъкът на Макс Бартийе. Той е от големите и ги знае тези работи. Направили са списък двамата с Реми Потирон и мен ме няма в списъка! Сложили са Ортанс, а мене не.
- Списък с какво, миличка моя?
- Списък с момичета, които може да бъдат употребявани ваги-нално, а мен ме няма в него.
Жо едва не изпусна Зое. За първи път една от дъщерите й се споменаваше в подобен „вагинален“ контекст. Устните й затрепериха и тя прекара език по зъбите си, за да успокои треперенето.
- Знаеш ли поне какво означава това?
- Означава, че това са момичетата, които стават за чукане! Той ми го каза...
- На всичко отгоре ти обясни за какво става дума?
- Да, и ми каза да не се впрягам чак толкова, щото някой ден и аз съм щяла да имам вагина, която да влезе в употреба... само че нямало да бъде много скоро.
Зое подръпваше ръкава на пуловера си и дъвчеше крайчеца му с печална физиономия.