Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- О! Според мен ти винаги си красива. Толкова красива, че си способна да вкараш в грях всички светци без изключение - отвърна Жо, само и само да пропъди мисълта за безпаричието.
Шърли се разсмя звънливо и запя стар хит на „Куин“, подскачайки по тротоара. аге Йге сЬашрхопз, ту {пеп<1, уе аге &е сЬатрюпз оГЛе УОГИ. .. Уе аге Ле сЬатрюпз, уе аге Ле сЬатрюпз!“ Затанцува по пустите улици, покрай дългите сиви и студени жилищни блокове. Подскачаше с дългите си крака, кълчеше се, имитираше свирене на електрическа китара, изразяваше радостта си, че бе успяла да направи Жозефин истинска красавица.
- Отсега нататък всеки месец ще те водя на фризьор, аз плащам.
Внезапно извилият се леден вихър сложи край на музикалното й
изпълнение. Тя пъхна ръка под ръката на Жо, за да се стопли. Вървяха дълго време, без да продумат. Беше притъмняло и редките минувачи, с които се разминаваха, се движеха слепешком, с наведени глави, бързаха да се приберат у дома.
- Очевидно тази вечер няма как да проверим дали имаш успех -промърмори Шърли, - всички си гледат в краката.
- Мислиш ли, че мъжът с дъфела ще ме погледне? - попита Жо.
- Ако не те погледне, значи очите му са слепнати с лайна - отвърна тя толкова уверено, че Жозефин се почувства окрилена.
„Възможно ли е да съм се разхубавила?“ - почуди се тя и потърси с очи витрина, за да се огледа пак.
Притисна ръката на Шърли към себе си. И понеже за пръв път в живота си се чувстваше красива, се осмели да попита:
- Може ли да ти задам един въпрос? Нещо лично е. Ако не искаш, не ми отговаряй...
- Опитай де.
- Твърде е лично, предупреждавам те... да не ми се разсърдиш.
- О, Жозефин, давай...
- Добре... Защо нямаш мъж?
В мига, в който попита, Жозефин съжали. Шърли помръкна и рязко издърпа ръката си, продължи напред с широка крачка, увеличавайки бързо разстоянието между себе си и Жозефин.
Жо се затича, за да я настигне.
- Извинявай, Шърли, извинявай... не трябваше да питам, но и ти ме разбери, толкова си красива и като те гледам винаги сама, ме...
- От доста време се опасявах, че ще ми зададеш такъв въпрос.
- Уверявам те, изобщо не е нужно да ми отговаряш.
- И няма да ти отговоря! Разбрахме се, нали?
- Да, разбрахме се.
Нов вихър ги удари в лицата и двете наведоха глави едновременно, хващайки се една за друга.
- Ужасно - възнегодува Шърли. - Сякаш е дошъл денят на Страшния съд!
Жозефин се насили да се засмее, за да разсее чувството на неудобство помежду им.
- Имаш право. Можеше да сложат повече улични лампи, нали?
Трябва да изпратим писмено предложение до кметството... - говореше несвързано, без да се замисля, само за да разведри приятелката си. - И още един въпрос... По-лесен.
Шърли промърмори нещо.
- Защо се подстригваш толкова късо?
- И на този въпрос няма да ти отговоря.
- А... Той изобщо не беше личен.
- Не, но е пряко свързан с първия.
- О, съжалявам... В такъв случай си затварям устата.
- За предпочитане е, ако възнамеряваш да ми задаваш подобни въпроси!
Продължиха да вървят мълчаливо. Жозефин се чувстваше неловко. Така става винаги: когато човек се почувства добре, става по-смел и започва да плещи каквото му щукне. По-добре да си беше мълчала!
Потънала в мисли, не забеляза, че Шърли е спряла, и се блъсна в нея.
- Искаш ли да ти кажа нещо, Жо? Едно-единствено нещо... I §1Уе уои а Шп*1...
Жо кимна, признателна, че Шърли не й се сърди.
- Дългата руса коса носи нещастие... Извода оставям на теб...
И продължи напред сама.
Жозефин я последва на няколко метра разстояние. Дългата руса коса носи нещастие... Беше ли донесла нещастие на Шърли? Представи си я руса дългокоса девойка, подир която тичат всички селски момчета, преследват я, досаждат й... Дългата й руса коса се вее, разпалва желания, апетити. Затова я е отрязала къса.
В този момент, внезапно изникнали сякаш от нищото, три момчета им се нахвърлиха, задърпаха чантите им. Жо получи жесток юмручен удар и с изохкване вдигна ръка към кървящия си нос. Шърли изригна на английски куп ругатни и ги подгони. Жо смаяна наблюдаваше тупаника, който гамените си изпросиха от Шърли. Сама срещу трима. Бърза като светкавица, тя зараздава ритници, юмруци, просна ги на земята и ги нападна с неподозирана жестокост. Едното момче размаха нож, но с един скок и извъртане Шърли му го изби от ръката.
- Достатъчно ли е, или искате още? - заплаши ги тя, наведена да прибере двете чанти.
Трите момчета се бяха натръшкали на тротоара и виеха от болка.