Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Първо, скъпа - започна Жозефин, чудейки се как най-правил-но да отговори, - момчетата не делят момичетата според вагината им. За чувствителните момчета момичетата не са някаква стока.
- Да, но Макс ми е приятел...
- Затова трябва да му кажеш, че се гордееш, дето те няма в списъка.
- Дори да е лъжа?
- Как така лъжа?
- Ми... иска ми се и аз да съм в списъка.
- Наистина ли? Тогава... ще му кажеш, че е нетактично да се правят такива списъци, че мезвду мъжа и жената не става въпрос за вагина, а за желание...
- А какво представлява желанието, мамо?
- Това е, когато си влюбен в някого и много искаш да го целунеш, обаче не го правиш и изчакваш, изчакваш, и това очакване е... това е желанието. Все още не си го целунала, но мечтаеш да го сториш, докато се унасяш в сън, и си представяш как го правиш, разтрепер-ваш се от вълнение и това очакване е толкова прекрасно, Зое, казваш си, че можеш да го целунеш, обаче все пак не си много сигурна...
- Затова си тъжна.
- Не. Чакаш, сърцето ти тръпне в очакване... и когато той те целуне... Това е като искрящ фойерверк, сърцето ти прелива, вие ти се свят, иска ти се да пееш, да танцуваш, влюбена си.
- Значи аз съм влюбена?
- Още си много малка, трябва да почакаш... - Жо затърси някакво убедително сравнение, в смисъл че Макс не е за нея. - Това е все едно ти да говориш на Макс за пишката му. Да му кажеш: нямам нищо против да те целуна, но първо ми покажи пишката си.
- Той вече ми предложи да ми я покаже! Значи и той е влюбен, така ли?
Сърцето на Жозефин заблъска. Да запази самообладание, да не разкрива смущението си, да не си изпуска нервите и да не се издава, че е ядосана на Макс.
- И... показа ли ти я?
- Не. Защото аз не исках...
- Ами ето... Била си права! Ти, най-малката! Защото, без да го съзнаваш, не си искала да му гледаш пишката, искала си нежьост, внимание, искала си той да е до теб и да изчакате заедно, преди да направите каквото и да е...
- Да, мамо, но после я е показвал на други момичета и оттогава ме нарича лепка и бебе.
- Зое, трябва да разбереш нещо. Макс Бартийе е на четиринай-сет, почти на петнайсет, той е колкото Ортанс, затова е по-нормал-но да е неин приятел. Не твой! Може би трябва да си потърсиш друг...
- Ама аз него искам!
- Да, разбирам, но двамата изобщо не си подхождате. Трябва да се отдръпнеш от него, за да му домилее за теб. Да се преструваш на загадъчната принцеса. Тези неща винаги впечатляват момчетата. Нужно е малко време, но един ден ще се върне при теб и ще се научи да бъде по-деликатен. Това е твоята задача: да научиш Макс как да бъде наистина влюбен.
Зое се замисли за миг, пусна ръкава си и заяви разочаровано:
- Това значи, че ще си остана сама.
- Или че ще си намериш други приятели.
Тя въздъхна, смъкна се от коленете на майка си и придърпа надолу крачолите на панталона си.
- Искаш ли да дойдеш с мен и Шърли на фризьор? Ще ти направи красиви букли, каквито харесваш...
- Не, не обичам на фризьор, много ми скубе косата.
- Добре, тогава ще ме чакаш тук и ще си учиш. Да ти имам ли доверие?
Зое доби сериозен вид. Жозефин се усмихна и я погледна в очите.
- По-добре ли си сега, миличка?
Детето отново задъвка ръкава на пуловера си.
- Знаеш ли, мамо, откакто татко си замина, животът никак не е весел...
- Знам, любов моя.
- Мислиш ли, че ще се върне?
- Не знам, Зое. Не знам. Но ти трябва да си намериш много приятели, след като повече няма да сте заедно с Макс. Сигурна съм, че има куп момчета и момичета, които искат да ти бъдат приятели, но си мислят, че за тях няма място заради Макс.
- Животът е труден не само заради това - въздъхна Зое. - Той е труден изобщо.
- Хайде сега - засмя се Жозефин в желанието си да я окуражи, -по-добре си мисли Коледа, за подаръците, които ще получиш, за снега, за това, че отиваме на ски... Не е ли приятно?
- Предпочитам да се пързалям с шейната.
- Добре тогава, ще се пързаляме двете с шейната, искаш ли?
- Не може ли да вземем с нас Макс Бартийе? И на него му се карат ски, обаче майка му няма пари за...
- Не, Зое! - кресна Жозефин на ръба на нервна криза, но успя да се овладее и добави: - Няма да вземем с нас Макс Бартийе в Мьо-жев! Поканени сме от Ирис и не можем да водим други хора.
- Макс Бартийе, не други!
Две кратки позвънявания спасиха Жозефин от избухване. Беше енергичната Шърли, така че Жо се наведе да целуне Зое и й каза да си преговори урока по история, докато чака сестра си, която скоро трябваше да се прибере.
- Ще си напишете домашните и довечера ще празнуваме Коледа с Шърли и Гари.