Жълтите очи на крокодилите

-    Ще си тръгнеш както си... по слип и по чорапи. Хайде, тъпако.

Той се омете безропотно. Шърли изчака да се махне. Събра дрехите му, направи ги на топка и ги запрати в контейнер за строителни отпадъци. След това се пооправи, подръпна си панталона, облече си палтото и пусна поредна ругатня на английски.

Жозефин не откъсваше поглед от нея, смаяна от насилието, на което току-що бе станала свидетел. Стоеше, загубила ума и дума, и не можеше да си поеме дъх. Вдигна безмълвен поглед към Шърли, която се задоволи да свие рамене.

-    Това също е част от обяснението защо си нямам приятел... Аргумент номер две!

Тя пристъпи към Жо, огледа кървящия й нос, извади от джоба си хартиена кърпичка и почисти лицето й. Жозефин се сви от божа.

-    Няма страшно... - успокои я Шърли. - Не е счупен. Просто яко те е фраснал! Утре ще грейне във всички цветове на дъгата. Ще казваш, че си се блъснала в остъклената врата на излизане от фризьорския салон. Нито дума на децата довечера, ясно?

Жозефин кимна. Искаше й се да попита Шърли къде се е научила да се бие, но не се осмеляваше да й задава повече въпроси.

Шърли отвори чантата си и провери дали не липсва нещо.

-    При теб всичко ли си е на мястото?

-Да...

-    Да тръгваме тогава!

Хвана я за ръка и я побутна напред. Жозефин помоли да изчакат малко, за да се окопити. Коленете й трепереха.

-    Нормално - каза Шърли. - Това е първият бой, на който присъстваш. После човек свиква... Как мислиш, можеш ли да премълчиш случката пред децата?

-    Бих пийнала малко алкохол... Главата ми се замая!

Във входа видяха Макс Бартийе, седнал на стълбите до асансьора.

-    Нямам ключ, а майка още не се е прибрала...

-    Остави й бележка, че ще я чакаш у нас - заповяда му Шърли с такъв безпрекословен тон, че момчето се подчини без гък. - Имаш ли с какво да пишеш?

Той потвърди с кимване и посочи ученическата си чанта, после изкачи пеша двата етажа, за да сложи бележката на вратата.

Жо и Шърли влязоха в асансьора.

-    Не съм го предвидила, нямам подарък за него! - обяви Жо, разглеждайки носа си в огледалото на асансьора. - Ужас, направо съм обезобразена!

-    Жозефин, кога ще кажеш „мамка му“ като всеки нормален човек! Ще му дам някакви пари в плик, защото в момента семейство Бартийе се нуждае най-много от това. - Тя обърна лицето на Жо към себе си, огледа обстойно носа й. - Ще ти сложа малко лед на носа... И помни: блъснала си се в стъклената врата на фризьорския салон. Да не сгафиш! Коледа е, няма нужда да им разваляме празника и да ги тревожим!

Жозефин отиде да доведе момичетата и да вземе подаръците, които беше скрила на най-високия рафт в гардероба си. Дъщерите й се разсмяха, като видяха подутия й нос: познаваха нейната непо-хватност. Когато звъннаха на вратата на Шърли, чуха английски коледни песни и тя им отвори вратата, широко усмихната.

Ортанс и Зое нададоха радостни викове, отваряйки пакетите с подаръците. Като видя айпода, който му беше купила Жо, Гари подскочи от радост. „Уея, Жо! - извика той. - Мама не искаше да ми купи! Ти си страхотна!... Направо си върхът!“ И той й се хвърли на врата, размазвайки носа й. Зое гледаше смаяно филмите на Дисни и поглаждаше с длан чисто новото си дивиди. Ортанс беше шашната: майка й беше взела последния модел на „Епъл“, не нещо втора ръка! А Макс Бартийе се радваше на банкнотата от сго евро, която Шърли бе сложила в плик и придружила с мила бележчица.