Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Не е истина! - благодари той, грейнал. - Страшно си готина, Шърли, сетила си се за мен! Затова мама не дойде... Знаела е, че правиш тържество, но не ми е казала, за да е изненада за мен.
Жозефин погледна съзаклятнически Шърли и поднесе своя подарък: оригинално издание на „Алиса в страната на чудесата“ на английски, което беше открила на битака. Шърли пък й подари чудно кашмирено черно поло.
- Да се киприш в Мьожев!
Жо силно я прегърна. Шърли се разчувства, отпусна се и се разнежи. „Двете сме страшен тандем“ - пошушна й тя и понеже Жо не знаеше какво да отговори, я прегърна още по-силно.
Гари показваше на Ортанс как се работи с компютъра. Макс и Зое бяха погълнати от филмите на Уолт Дисни.
- Още ли гледаш анимационни филми? - го попита изненадана Жо.
Макс я погледна с искрящи от възторг детски очи и Жо отново почувства, че ще се разплаче. Трябва да внимавам да не изригна като фонтан. Събирането, от което толкова се опасяваше, защото го нямаше Антоан, беше надминало най-смелите й мечти. Шърли беше окичила елхата и украсила празничната трапеза с клонки имел, снежинки от памук, златни звезди от станиол. Големи червени свещи в дървени свещници хвърляха ярки отблясъци и правеха празника вълшебен.
Гръмнаха шампанското, излапаха пуйката с кестени, коледното руло с крем от кафе и шоколад, направено по тайна рецепта от Шърли, и след като приключиха с гощавката, избутаха масата настрани и дойде ред на танците.
Гари и Ортанс се завъртяха в любовен блус пред погледите на двете майки, които на малки глътки отпиваха бавно от шампанското.
- Колко са сладки - заяви леко пийналата Жо. - Забеляза ли, Ортанс веднага прие поканата. Струва ми се дори, че танцува прекалено долепена до партньора!
- Защото знае, че той ще й помогне за новия компютър.
Жозефин я ръгна с лакът в ребрата и Шърли се изненада.
- Долу ръцете от каратисгката, ако не искаш да ти излезе през носа!
- А ти престани да гледаш на всичко песимистично!
На Жозефин й се искаше времето да спре, да хване този щастлив миг и да го запечата в бутилка. „Щастието - каза си тя - е в дребните неща. Винаги чакаме щастието с главна буква, а то идва при нас съвсем мъничко и може да мине под носа ни, без да го забележим.“ Тази вечер тя го хвана и повече не го изпусна. Погледна през прозореца звездите и вдигна чашата си към тях.
Дойде време за сън.
Все още стояха на площадката, когато госпожа Бартийе дойде да си прибере Макс. Очите и бяха зачервени, но тя заяви, че й била влязла прашинка в метрото. Макс показа стоте евро. Госпожа Бартийе благодари на Шърли и Жо, че са се погрижили за сина й.
С много усилия Жо успя да сложи момичетата да спят. Те скачаха по леглата и весело кряскаха, предвкусвайки сутрешното пътуване с влака до Мьожев. Поне десет пъти Зое повери дали е сложила всичко необходимо в куфара си. Най-сетне Жо я спипа, накара я да си облече пижамата и я сложи да легне. „Пияна съм, мамо, аз съм пияна!“ Беше пила доста шампанско.
В банята Ортанс почистваше лицето си с памуче, натопено в тоалетно мляко, което й беше купила Ирис. Изтриваше лицето си и оглеждаше почернялото от нечистотия памуче. Обърна се към Жо:
- Мамо... Всичките подаръци с твои пари ли ги купи!
Жозефин кимна.
- В такъв случай... вече сме богати, така ли?
Жозефин се разсмя, отиде до ваната и седна на ръба.
- Намерих си допълнителна работа - правя преводи. Само не казвай на никого, защото е тайна... И защото, ако се разчуе, няма да получавам повече преводи. Обещаваш ли?
Ортанс тържествено обеща.
- Получих осем хиляди евро за превода на една биография на Одри Хепбърн и е възможно да ми дават и други занапред...
- И ще имаме много пари?
- Ще имаме много пари...
- И ще ми вземеш мобилен телефон? - осведоми се Ортанс.
- Може би - отвърна Жозефин, щастлива от радостта, блеснала в очите на дъщеря й.
- И ще се преместим в друг апартамент?
- Толкова ли ти тежи да живееш тука?
- О, мамо... толкова е еснафско! Как искаш да си създам среда на такова място?
- Имаме приятели. Виж само какъв прекрасен празник си направихме. Той струва колкото цялото злато на света!
Ортанс се намуси.