Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Но кой е Монлюк!? — викна той и инстинктивно се хвана за сабята. — Креатура на Франсоа дьо Гиз! Човек, който не вярва нито в бога, нито в дявола, и служи само на собствените си интереси, кълнейки се същевременно, че служи на краля! А вярно ли е, господин Дьо Ла Боеси, че чакал Филип II да му изпрати испанска пехота?
— Вярно е, за зла участ! — кимна Ла Боеси. — И според мен това ви дава още един повод да бъдете предпазлив.
— Моля ви, Комон — намеси се баща ми, — вдигнете стола и седнете, за бога! Господин Дьо Ла Боеси е наш приятел и ви дава само полезни и разумни съвети.
Последва доста продължително мълчание. Мрачен като облак, Комон отново седна, свил сърдито устни. Ла Боеси го изгледа строго, поклати глава и подир малко продължи:
— Не се докачайте от думите ми, господин Дьо Комон! Фамилията ви обаче наистина се изстъпва прекомерно. Упорито се говори, че зет ви, барон Дьо Бирон, е дал убежище на размирни хугеноти. Големият ви брат, Франсоа дьо Комон, е превърнал миландската църква в протестантски храм, лишавайки по този начин подвластните му католици от светилището им. Монлюк вече докладва за това на Катерина Медичи, чието недоволство от подобен произвол е толкова голямо, колкото и мъката й от загубата на барон Дьо Фюмел, заради когото тя на всеослушание извести, че ще носи траур. Би било твърде неразумно, господин Дьо Комон, да се създава впечатление у Регентката, която и без туй е силно обезпокоена от размириците, че нашите гиенски хугеноти са бунтари, чиято едничка мисъл е да въстанат срещу кралската власт.
Все още гневен, Комон понечи да каже нещо, но размисли и премълча и тъй като мълчанието му се проточи, господин Дьо Ла Боеси додаде с най-доброжелателен, но същевременно и категоричен тон:
— Уви, господин абате Клеракски, знам добре, че римокатолическата църква е издъно покварена от безчет злоупотребления и ни най-малко не се съмнявам в искреното ви желание да ги прекратите веднъж завинаги. Но какво ще постигнете със сила? Единствено ответен погром, а за такъв, повярвайте ми, Монлюк разполага и със сили, и със средства. Той има вродена склонност към кръвопролитие и господин Дьо Бюри едва ли би съумял постоянно да го обуздава. Но има и нещо по-лошо — позициите на протестантите в Гиен са нравствено немощни! Те настояват пред краля за свобода на вероизповеданието, но сами отказват такава свобода на изповядващите вярата на краля там, където протестантите имат надмощие. — За миг той се умълча, след което продължи като силно наблягаше на всяка дума: — Умолявам ви, господин Дьо Комон, не изпадайте в крайности! И не бъдете толкоз груб и невъздържан! Споразумейте се с католиците и не се поддавайте на сектантска себичност. Сам виждате какви поражения нанесе разколничеството на кралството, където човек навсякъде се натъква на невиждана разруха сред безредно пръснатите отломъци на една разединена държава. Защото продължат ли размириците, опасявам се, че ни очаква и най-лошото!
Комон обаче, и думица не рачи да пророни в отговор на тази тъй настоятелна пледоария и все така сковано смръзнал се на стола си и заби поглед в земята, запази враждебно мълчание. Тогаз Ла Боеси подхвана друга тема, поздрави побратимството с благоденствието на Мепеш и подир няколко минути се сбогува, като на тръгване размени обезсърчен поглед със Сиорак и Совтер.
Тук е наложително да кажа и няколко думи за стълкновението в каорския дворец „Ориол“. Макар в действителност там нашите да дадоха повече жертви, отколкото във Вазийското клане90, последното е далеч по-известно на французите поради една основна причина, която ще изложа по-нататък. При все това сблъсъкът в Каор дава вече почти пълна представа и е пример за онова, което се случи няколко месеца по-късно не само във Вази, но и на много други места, където кланетата на протестанти в началото на 1562 година предхождаха първата от онези кръвопролитни граждански войни, които опустошаваха Франция до идването на власт на Анри IV91.
На 16 ноември 1561 година каорските калвинисти се събрали на богослужение в двореца „Ориол“, принадлежащ на Раймон дьо Гонто, владетел на Кабрьоре. Тъй като времето било доста топло за сезона, прозорците, на двореца „Ориол“ били широко отворени и калвинистите тъкмо пеели Давидовите псалми, когато по улицата се заточило многолюдно погребално шествие, предвождано от кюрето на „Субируйската света Богородица“ и съпътствано от заупокойни песнопения.
И макар Давидовите псалми и католическите химни да възхваляват един бог, католици и протестанти се почувствали взаимно оскърбени от подобна близост. Реформистите предизвикателно извисили глас. Католиците не останали по-назад. От улицата към прозорците и обратно блъвнали хули, хулите се сменили със закани, заканите — с удари. Тайно подстрекавано от фанатизирани католици, стеклото се на тълпи градско простолюдие разбило портата на двореца, връхлетяло „еретиците“, събрали се „да чуят словото дяволово“, и изклали трийсетина от тях.
90
През 1562 година хората на дук Дьо Гиз подлагат протестантското население на Вази (старото му име е Вази-сюр-Блез) на жестоко изтребление, което води и до началото на религиозните войни. — Б.пр.
91
Анри IV (1553–1610), крал на Франция (1589–1610) и Навара (1572–1610), син на Антоан Бурбонски и Жана д’Албре, кралица на Навара, която го възпитава в протестантската вяра. — Б.пр.