Белия дявол — Синове

17

Когато Хасан Али влезе в Солун, бегълците вече ги нямаше. След дълго разпитване и с помощта на местния валия разбраха, че жената и единият от преследваните са тръгнали в една посока, бащата и синът в друга, но кой пътува през Босфора за Понт и кой през Коринт за Адриатика, никой не можа да каже.

Моаджирът се заключи в една от собите на конака и рева от ярост. Свестиха го. Лежеше на отоманката, наложен с пиявици.

— Аман, паша! — каза белобрадият валия. — Бива ли за някакви гяури да опънеш петалата?

Хасан Али се надигна, пи жадно блудкавата вода на Солун, изчака да му махнат пиявиците и уморено погледна стария валия.

— Гяурката е моя жена, Абдулла паша. Поруга дома на правоверния, кучката му бездомна. Ще посоля главата й и ще я забия пред портата си в Сараево… Аллах Акбар!

— Ишша… — с цъкане и вайкане валията изрази съчувствието си, но благоприличието го задължаваше да чуе изповедта на събеседника си и той наведе глава над кафето.

— Мъжете, валия бей, са стари врагове на царщината. Бащата е син на онзи Бял дявол, който посрами адмирал Али паша при Лепанто.

— Аман, паша?

— Той е, валия бей. Синът му беше ичоглан в едринското кале, но го изтръгнаха от редовете на избраните. Трима братя са князете Авалови, но другите двама се пръснаха по пътя. Сто дни ме разиграваха из чукарите. Арабски коне яздят, на всичко даянат — ни студ ги плаши, ни глад, Абдулла паша. Не току-тъй са синове на Белия дявол.

— Ясно ми е сега, Хасан Али паша — валията беше оставил кафето и се взираше в красивото, изпито и измъчено лице на моаджира. — Разбирам дерта ти. Какво очакваш да направя за тебе?

— Много можеш да направиш, валия бей. Да разпратиш бързоходци по всички градове на Македония. Шест души мъже, едно момче русо като слама и Зоя ханъм, жена ми… Те бягаха от потерята. Един посякохме по пътя, двама влязоха в Солун с жената на ичоглана. Значи другите трима са някъде наоколо и дебнат по кьошетата поганската си работа. Двама са високи, руси, валия бей, добри ездачи, добри стрелци. Малкият син на Белия дявол, валия бей, издави и изгори еничарите край Битоля, а и нагоре из планината. Марс се казва, паша, и е другар с хайдуците Петро Дундар и Лошан войвода. Наши хора пратиха хабер, че се е върнал в Битоля. Третият е слуга, къс, як, без врат, мургав като мене. Това е, паша, жив да си, помагай, че се посрамихме.

Валията плесна с ръце и стражата влезе с теманета. Половин час по-късно конници се пръснаха да търсят бегълците из Македония, а Абдулла заведе моаджира в покоите си и заповяда да поднесат обяда.