Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
Когато слязоха в Солун, първата им грижа бе да се снабдят с надеждни тескерета. Наум и Миро бяха силни мъже, не го разпитваха, не му досаждаха със сълзливите си истории. Имаха братски отношения и малко по малко Марин започна да ги харесва. Чуваше ги да говорят за тескерета, но докато не изкараха заедно две егейски бури и не ги видя как даянат на опасности и умора, държа устата си като закована с цигански клинове. Една нощ все пак се добраха до Солун и Марин реши да им гласува доверие.
— Чакайте тук — каза той. — Ще ида да наема коне. Вие лежете на дъното на гемията!
— Къде отиваме — попита Челеби.
— В един манастир, за тескерета… — беше отговорът.
Няколко дни по-късно потропаха на портата на манастира „Памакаристос“.
Пет лета тримата наемници служеха за лична охрана на игумена, отец Филип Ткон Македонец, плуваха чак до Киев през Понт и нагоре по Днестър и Припят до патриаршията, бяха при арменския патриарх Варлаам, при етиопския патриарх — негър Максим, — и навсякъде с опасни и тайни мисии. Пренасяха злато и светини, избиваха мекерета и доносчици, избиха сума турци и евреи, уредили чрез Илдъза да изкупят земите на светите православни обители. Работеха много, говореха малко, спяха в полудрямка като котките. Понякога Наум изпускаше веселия си нрав и запяваше някоя от безбройните си битолски песни. Пееше хубаво, гърлено, с дълбок цветен баритон. Миро затваряше очи и го слушаше. Марин капитан пригласяше наум и времето минаваше по-леко. Една нощ отец Филип прати да ги викнат в „Памакаристос“.
— Седнете, момчета — благо започна той. — Хапнете, пийте вино, от Света гора го донесоха братята. Починете си, дълъг разговор ни чака.
— Ти говори, отче, ние и така си почиваме — обади се Миро, — че нали го знаеш Наум от Битоля… Кога нещо не му е ясно, започва да се поти като коч!
Архонтът игнорира тези думи, но все пак започна да говори.
— Знаете, християни, Византия беше велика империя, твърдина на православието, скала срещу догми и извращенията на ересите… но се възгордя ромеят и го удари на разврат, суета и дела неугодни богу. Знаете как наказва Всевишния? Спомнете си Содом и Гомора, и до днес развалините им стърчат в Ханаан за предупреждение и страхом божий. Византиецът пренебрегна предупрежденията свише и тогава Творецът изпрати от арабската пустиня варварите на Осман рязания. Опомни се християнина, но беше късно. Хамутът на робството му беше надянат и той заживя живота на вола. Никой не знае за колко века ни наказва господ бог, но едно е сигурно — светец днес е оня, който с огън и меч се опълчи срещу догмите на Мохамед лъжепророка и в кръв залее престола султански. Имаше такъв светец, момчета. Отоманите го наричаха Белия дявол, християните — княз Вангел Авалов, дон де мар, или по нашенски „господар на моретата“. Хиляди читаци паднаха от ръката на този мъж, но бог го прибра до дясното си коляно за отдих и възнаграждение. — От очите на Филип потекоха две сълзи и бавно, като бисери по мрамор се изтъркаляха в брадата му. — Днес при нас е дошла вдовицата на Вангел дон да моли за помощ срещу враговете му… — игуменът стана и с широки крачки тръгна из магерницата. — Ще оставим ли в беда вдовицата на светеца, християни? — остро, пискливо, с очи в тавана извика той.