Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Както можеше да се очаква, задният вход на агенцията беше свързан с алармена инсталация. Тя също бе подложена на съответната манипулация. Металната кутия на „Бел Саут“ беше до вратата. Един поглед му беше достатъчен, за да установи, че алармата е вързана директно за телефонните кабели. Прекъсна ги с помощта на металните си нокти и минута по-късно вече беше във вътрешността на сградата. Агенцията за коли под наем беше тъмна, светлина проникваше единствено през витрината. Миришеше на прах и нагрети електронни платки.
Кроукър безшумно се промъкна до гишето за обслужване на клиенти. Плотът беше покрит с обичайните за всяко работно място дреболии — снимка на бейзболния отбор „Маями Хюрикейнс“, пластмасова кутия за писалки, поставка за кламери. На лавицата под бюрото имаше стар, надупчен от молци дамски пуловер, до него бяха подредени шишенца с лак за нокти, в дъното се виждаше малък сгъваем чадър.
Насочи вниманието си към компютърния терминал. Понечи да го включи, но ръката му замръзна над клавишите. От монитора лъхаше топлина. Напрегна поглед към циферблата на часовника си. Седем и осемнадесет. Вонда беше казала, че затварят точно в шест и половина. А това означаваше, че дори и да се беше забавила известно време, терминалът би трябвало отдавна да е изстинал.
Включи го. На екрана се появи обичайният списък на софтуера от програмата, която използваше агенцията. И нищо повече. Никакви директории, никакви файлове, никакви списъци с имена на клиенти. Програмата беше девствено чиста, такава, каквато е била в деня на своето инсталиране… Някой беше изтрил цялата информация в твърдия диск. Съдейки по затоплената машина, това беше станало най-много преди петнадесетина минути…
Кроукър претърси работното място за дискети, макар да беше убеден, че няма да открие нищо. Когато някой има опита и куража да изтрие цялата налична информация в даден компютър, той едва ли ще пропусне да отнесе и всички външни носители, които винаги се намират някъде наблизо…
Претърсването на работното място го отведе при Вонда. По-точно казано, до това, което беше останало от нея. Отрязаната й глава го очакваше… Също като тази на Соня… Широко разтворени, очите й го следяха от лавицата до стената. По ръба се беше събрала тънка вадичка кръв, която всеки миг щеше да покапе по пода.
Той се почувства така, сякаш беше получил силен ритник в слабините. Приклекна и направи опит да нормализира дишането си. Затвори очи и се вслуша в приглушения трафик на улицата. Нищо друго не нарушаваше тишината. Нито човешки глас, нито кучешки лай…
Отвори очи и се втренчи в главата на Вонда. Наложи му се да примигне няколко пъти, тъй като изпита чувството, че става жертва на халюцинация. Но не — това, което видя, си беше там… Между оголените зъби на момичето чернееше дискета. Внимателно пристъпи напред и видя, че дискетата е с етикет. Протегна врат и успя да прочете написаното върху него:
Това ли търсиш, детективе?
Опита се да издърпа дискетата. Но челюстите на мъртвото момиче вече бяха вдървени и главата се търкулна в скута му. Ситуацията беше толкова абсурдна, че му се прииска да избухне в смях. Не го направи, разбира се. Всичко беше прекалено трагично…
Един дълъг, безкрайно дълъг миг на натежало от сюрреализъм объркване. Главата на Вонда продължаваше да лежи в скута му, извърнати нагоре, очите й молеха за помощ. А над тях, точно в средата на челото, изпъкваше яркочервен символ: квадрат с точка в средата…
Братята Бонита…
С върховно усилие на волята излезе от вцепенението и се върна в действителността. Очите му се насочиха към устата на момичето. Остана с чувството, че някой е залепил зъбите й за черната пластмаса на дискетата. В главата му екна натрапчив глас: „И гледам, насреща ми тича Бялото зайче… Тича и си мърмори: Закъснявам, закъснявам за важна среща… Здрасти и довиждане. Нямам време за празни приказки. Закъснявам, закъснявам!…“
Металните нокти изскочиха от леглата си и внимателно издърпаха дискетата. Той я пъхна в джоба си, хвана сплъстените коси на Вонда и постави главата обратно на лавицата. И изведнъж замръзна. Долови някакъв шум. Тиха стъпка, или може би само движение на тяло… Тук имаше някой! И този някой не бе зайчето от приказките с бяла пухкава козинка и джобен часовник на корема… Тук се долавяше присъствието на човек с тъмна, могъща и опасна психика.