Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Демонът се взря надолу към стърчащата от гърдите му спринцовка, протегна се и я извади. Всички надежди на Изабел се разбиха, когато Бойл я метна настрани като отпадък. Неволно, тя се наклони напред и се пресегна сякаш да я хване, а след това се строполи на купчина в краката на Бойл.
Бойл се взираше надолу към нея за момент, устните му се разтвориха, за да й покажат върховете на двата реда заострени зъби. Очите му блеснаха в червено. Той вдигна ръка и магия запулсира във въздуха, покривайки задната част на гърлото й със сухия си, горчив вкус.
Гледайки нагоре към Бойл, Изабел можеше да види неизбежната си смърт. Вътрешно, тя заопипва за сила и не откри нищо, Грибин я бе лишил от всичко. Но тези стени не оказваха влияние върху Бойл. Магията му оставаше силна, трептяща. Желанието му да я използва за убийство сега се четеше ясно на лицето му.
Раздвижи се магия и Изабел усети нещо топло да се стича по горната й устна — носът й бе започнал да кърви.
Демонът премести ръка и тя се сви, очаквайки порива, който щеше да прекрати живота й. Тогава той се поколеба, отпускайки ръка.
— Не мога да те убия сега. По-късно. Скоро.
Той я прекрачи, оставяйки я просната на пода, и се отправи към килията на Стефан.
Изабел полежа за момент, поразена от облекчението, че е избегнала яда на Бойл… за момента. След това се надигна, невярвайки на това, което щеше да направи. Как, по дяволите, бе преминала от опита да убие главата на Дъскоф към опит да спаси мизерния му живот? Тя се спусна след Бойл.
Изабел се метна през пространството, което демонът бе заемал и се блъсна в рамката на вратата на килията на Стефан, дишайки тежко. Вдигайки поглед, тя се взря в празната стая. Бойл бе изчезнал.
Както и Стефан.
ДВАДЕСЕТ И ТРИ
ИЗАБЕЛ СЕ ВТУРНА КЪМ ДВАМАТА ПОВАЛЕНИ МЪЖЕ, но мислите й се втурнаха дори още по-бързо. Дали Бойл беше издърпал Стефан през портала, за да го убие другаде през свободното си време? Или Стефан се бе възползвал от възможността да избяга, докато тя се бе страхувала за живота си в краката на Бойл?
Сега нямаше значение. Не и докато Томас лежеше в кървава купчина в основата на стената, а Адам лежеше в безсъзнание по средата на коридора.
Изабел изтича до Томас и го придърпа в скута си. Топла, лепкава кръв попи в дънките й от дълбоката рана на тила му, но дишането му беше дълбоко и равномерно. Тя пламенно пожела магията си. Манипулирайки водата в тялото му, тя можеше и да го върне в съзнание. Вместо това помилва бузата му с пръсти, мълчаливо скланяйки го да го направи.
След минута Томас се размърда и се събуди. Изстена и ръката му се премести върху задната част на главата му, след това се претърколи настрани и се вгледа нагоре към нея.
— Какво стана?
Успокоение се разля в нея, карайки я да се замае. Беше се опасявала, че главата му е смазана. С разтреперан глас, тя му разказа.
Томас се изправи на крака и извади мобилния си от джоба. Докато набираше, той я прониза с поглед.
— Искам да се махнеш от тук, Изабел. Веднага. Демонът може все още да е наоколо или пък да се върне. — Гласът му се промени, стана по-напрегнат. — След като беше доказано, че не мога да те защитя от него, те искам възможно най-далеч от тук.
Естествено, тя го очакваше. Тя поклати глава, стана на крака и отиде до Адам.
— Няма да си тръгна, докато не направя всичко възможно, за да помогна.
— Изабел, работата ти тук приключи. Считай се за уволнена. Тръгвай. — Силата на гнева му я удари като гореща вода.
— Не. Все още не. — Изабел отказа да срещне погледа му. Тя коленичи до Адам, който вече се надигаше. Докато не се увереше, че Адам е добре, нямаше да отиде никъде. Щеше да се наложи да я изхвърли навън със собствените си ръце.
ТОМАС ИЗТЪРПЯ ГРИЖИТЕ НА ДОКТОР Оливър за около минута, преди да се измъкне от нея.
— Томас, нараняванията ти трябва да бъдат третирани — каза докторката, използвайки "няма да приема никоя от глупостите ти" гласа си. Доктор Оливър често използваше този глас с него. — Здраво си ударил тила си в стената.
— Благодаря, докторе, но по-късно. Сега имам да се тревожа за други неща.
Той се извърна от нея и пое надолу по коридора, където група пазачи от затвора получаваха нареждания от Джак. Грибин беше заключен и затвора бе претърсен до основи за Стефан.