Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Изабел бе най-объркващата жена, която беше познавал някога. Гореща в една минута, студена в следващата. Страховете й се изпречваха на пътя на чувствата, които Томас знаеше, че тя изпитва към него и започваше да му омръзва.
— Мерси. — Той прегледа страницата. На вторият лист имаше само списък с имена. Директно на въпроса. Точно това искаше Томас.
— Има прогнози — продължи Мика, — използвайки анализа на данните. Страниците, които държиш, съдържат списък с имената на магьосниците, които са в най-голям риск да бъдат взети от Бойл, според пресмятанията ни. Сега не знаем дори дали Бойл е все още някъде там, но мисля, че трябва да работим върху предположението, че е така.
— Така е — отговори равно Изабел. — Не можеш ли да го почувстваш?
Томас хвърли поглед, за да я види да се взира в плота на масата.
— Аз мога.
Изабел вдигна поглед и срещна очите му за части от секундата, а след това извърна лице.
Стискайки зъби от раздразнение, Томас плъзна пръст надолу по колоната. Тревогата му нарасна.
— Това е много дълъГсписък.
— Да — отвърна Мика. — За нещастие вътре има много магьосници, заради всичките вероятности.
— Плюс това — добави Изабел. — Това са само магьосниците в района. Изключихме магьосниците, които живеят далеч, след като Бойл има достатъчно голям избор наоколо, без да се налага да ходи другаде. Въпреки това, няма как наистина да може да се каже дали би пътувал или не, за да се сдобие с жертва, така че това прави резултатите още по-ненадеждни.
— Супер — промърмори Томас.
Мика поклати глава.
— Той не би напуснал района. Защо са му проблеми? Няма логика, след като има такъв богат избор тук.
Това със сигурност беше така. Томас хвърли поглед към Мика.
— Колко са?
— Сто петдесет и един.
Томас стисна челюст и се взря напрегнато в листа.
— Сто петдесет и една потенциални бъдещи жертви. Това е малко по-малко от една четвърт от регистрираните магьосници в Чикаго.
— И — додаде Мика — това са само магьосниците в нашата база данни. Както знаем, не всички магьосници са регистрирани в Сборището.
Томас метна листите на масата.
— Тогава от каква полза е това?
Мика сви рамене
— По-добре е от нищо.
Той отново взе листите и прегледа списъка с имената. Не можеха да ги игнорират. Едно от имената, които гледаше в момента, можеше да е на човека, когото Бойл бе набелязал. Не можеха да направят нищо за магьосниците, които не бяха регистрирани, но някак трябваше да намерят начин да покрият всички магьосници от този списък.
— Ще открием начин да ги наблюдаваме. — Той прегледа списъка отново. — Тук има ли някой, когото да познаваме?
Мика и Изабел не отговориха. Томас вдигна очи от листа и им хвърли поглед. Изабел упорито гледаше Мика, който изглеждаше виновен. Гняв пламна.
— Кажете ми.
Мика посочи листа, който той държеше.
— В този списък? Не. В този списък няма никого директно свързан със Сборището.
Пръстите на Томас се стегнаха върху листите. Мразеше, когато хората се опитваха да крият разни неща от него.
— А в списъка, преди да изключите отдалечените магьосници?
Изабел стрелна с поглед Мика.
— Майка ми беше там.
Томас вдигна поглед и я огледа.
— Но си я изключила, понеже вече не е в Чикаго?
— Майка ми замина за Калифорния преди няколко дни.
Той кимна доволно. Сгъвайки листите и натъпквайки ги във вътрешния джоб на сакото си, той каза:
— И двамата сте свършили много добра работа да стесните списъка до тези имена. Сега отивам да видя как можем да наблюдаваме тези хора.
— Ще те изпратя — каза Изабел на Томас, изправяйки се. — Трябва да се видя с Мира и Джак.
Заедно Томас и Изабел оставиха Мика при книгите и компютрите му и се отправиха към коридора.
Изабел се бе отдалечила малко на сутринта след бурята. И ставаше все повече през последвалите дни. Когато отказа да продължи да спи в стаята му, дори и в стаята за гости, той искаше да я притисне, да я принуди, но не го направи. През тези нощи спа сам.
Знаеше, че като й признае любовта си, може да я изплаши. Каза й как се чувства, въпреки добрата си преценка, но въпреки това го направи, защото Томас усещаше, че тя има нужда да чуе истината.
Беше прав за страховете й и сега си плащаше цената.
Тя изостана на крачка зад него.
— Какво става с теб, Изабел?
Стъпките на Изабел се поколебаха, но тя не отговори.
Томас спря по средата на коридора, хвана я за ръката и я обърна с лице към себе си. Знаеше, че изражението му бе буреносно. Бурята се таеше в него със седмици, заради демона, а сега и заради Изабел.