Магьосническа кръв

— Изабел, погледни ме.

Бавно, Изабел се обърна с лице към него.

Емоция се намести на лицето му, пречупвайки гнева в нещо като скръб… или може би обич. за момент. Собствените й емоции бяха твърде силни, за да успее да разчете неговите.

— Няма да си тръгна и няма да те оставя да си тръгнеш от мен.

— Томас.

Той я придърпа в обятията си. Когато тя го бутна, той само затегна захвата си.

— Обичам те. — Прошепна го в ухото й.

Изабел стисна юмруци, опитвайки се да не го сграбчи с две ръце и никога да не го пусне. Ноктите й се забиха в дланите.

— Томас, моля те, не го прави.

— Обичам те, Изабел — прошепна отново той. — Няма да те оставя да си отидеш. Никога няма да те оставя да си отидеш.

Очите й се напълниха със сълзи. Думите просто се изплъзнаха, толкова лесно, колкото река се влива в океана. Нищо на този свят,  нито дори демона, не можеше да ги спре.

— И аз те обичам.

Той погали косата й.

— Зная.

Изабел се притисна в него за момент, опитвайки се да събере достатъчно сила, за да го отблъсне и да каже нещо режещо, нещо толкова ужасно, че да го накара да си тръгне. Възможностите замърсяваха ума й. Пренебрегна всяка една. Томас виждаше директно в сърцето й; каквото и да му кажеше, той щеше да знае, че е лъжа.

Томас повдигна брадичката й, принуждавайки я да го погледне в лицето, и я целуна. Отначало устните му се плъзгаха по нейните като коприна, след това натискът стана по-силен и по-настоятелен.

Тялото на Изабел реагира мигновено. Пръстите й се свиха около горната част на ръцете му, усещайки издутините и извиването на мускулите му, когато я придърпа към гърдите си и плъзна език между устните й. Тя се забори с него и тих стон се надигна от гърдите й.

— Моля те, искам да си тръгнеш — каза задъхано срещу устните му между целувките.

Зъбите му хванаха долната й устна и я дръпнаха. Изабел усети, че става по-топла и влажна между бедрата си.

— Не и докато не направя всеки инч от теб свой, Изабел. — Гласът му излезе като тихо, изпълнено с нужда ръмжене.

Аларма зазвъня в нея, намалявайки възбудата й.

— Не. не можем. — Изречението й завърши с вик на изненада, когато Томас я помете, буквално.

— Не? — попита той, докато я носеше към спалнята. — Нека опитам да променя мнението ти за това.

Той я хвърли на матрака. Изабел се опита да стане и той се спусна отгоре й, приковавайки китките й.

— Предай се — прошепна в ухото й.

Устата му улови думите й на протест. Щом я целуна толкова дълбоко, че умът й едва можеше да сформира логична мисъл, той си проправи път надолу по тялото й, премахвайки дрехите по пътя си. Откри спринцовката, която тя държеше в сутиена си, и ножа, в канията на китката й, и ги остави на нощното шкафче.

Лениво, той придърпа зърното й между устните си, докато то не изскочи от устата му. Същевременно плъзна ръка надолу по бедрото й и откри клитора й. Направи няколко кръгчета около него през плата на памучните й бикини, отново и отново.