Магьосническа кръв

Заклещена в демонската тясна, мрачна прегръдка.

… дрехи докоснаха бузата й и миризмата на мухъл от килера изпълни носа й…

Изабел се изправи до седнало положение в леглото си, изпъната като струна, дишайки тежко. Обля я пот. Сложи ръка в центъра на гръдния си кош, търсейки отчаяно пулса на магията си. Изтръгна нишка, малка струйка, улавяйки малкото влага във въздуха около себе си. Сърцето й биеше толкова силно, че тя се страхуваше от инфаркт, но нежното пулсиране на силата й я успокои.

Миризма погъделичка носа й — суха, земна, леко горчива.

Демон в стаята.

Изабел застана мирно и тихо. Дори дишането и спря, задържано в гърдите й от чист шок.

Никакво движение. Никакъв звук.

О, Богиньо, тя не беше готова.

Отвори уста, оставяйки кислорода да я изпълни.

— Бойл? Там ли си? — Думите й излязоха в тишината по-силни, отколкото очакваше. Нямаше треперене в тях. Изглежда цялото треперене беше в стомаха й.

— Ти възпрепятства плановете ми. — Гласът дойде от ъгъла и погледът й полетя натам, за да види масивна сянка. — Пазиш ключовете ми твърде внимателно.

Ключовете. Магьосниците, които бяха преди нея, да. Онези от списъка, който тя и Мика бяха изготвили. Изабел вмъкна нейните данни в анализа, оформяйки го така, че моделът беше с нейните точни магически характеристики. Това стесни кръга от потенциални жертви между нея и последните два магьосника, които Бойл беше взел, от 375 до 151.

Мика разкри измамата й, както тя беше сигурна, че ще стане, и тя беше принудена да разкрие тайната си. За защитата на братовчед си, той се беше съгласил да спазва ултиматума на Бойл между тях, въпреки че тя трябваше да спори с него на дълго и на широко, за да спази обещанието си. Той също се беше съгласил да премахне името й от регистъра. Тя и майка й се бяха появили в списъка с жертвите.

Томас спази клетвата си да пази тези от листата. Той доведе всички, които искаха да дойдат, в Сборището и постави охрана на останалите. Изабел предположи, че Бойл подбираше по-предизвикателни отвличания.

— Но не си сме спряла — продължи Бойл. — Главният ти магьосник не може да предпази всички възможни ключове. — Гласът му се понижи злокобно, когато проговори нататък. — И по-добре да не се беше опитвал да те предпази.

Сянката изчезна. Бойл го нямаше. Слабо шумолене дойде по посока на прозореца. Завесите леко помръднаха от повяването на бриза. Изабел не беше оставила прозореца отворен преди да си легне. Това беше начина на Бойл да я уведоми, че е бил в стаята, гледайки я как спи… манипулирайки сънищата й.

— Знаех си, че не си мъртъв, копеле такова! — изкрещя тя към прозореца. Гласът й прозвуча суров и изпълнен с отчаяние. Една част от нея се надяваше толкова силно Томас да го бе убил.

Изабел избута одеялата, изправи се и затвори прозореца, заключвайки го. За момент тя постоя, втренчила се в ранната сутрин към предния двор на Сборището.