Магьосническа кръв

Кръв бликаше от едната страна на демона, където някой беше извадил меч срещу него. Той погледна към Томас, но погледът му се закова на Изабел, масивният му гръден кош се надигаше тежко, очите му бях червени.

— Стойте настрана. Дошъл съм за вещера.

— Не може да го вземеш, Бойл — каза Изабел, ръката й се премести към ръкава й, където беше скрит ножът. Тя не можеше да повярва, че тези думи току-що бяха излезли от устата й.

Той наклони глава настрани.

— Не разбирам. Убивам го за теб. Ти се опита да убиеш Стефан, следователно искаш вещера мъртъв. Това е подарък.

Шок премина през нея и умът й препускаше бързо, преди да ускори към преумора на мисълта. Подарък? Той се опитваше да убие Стефан като подарък? За нея?

— Къде е Джак? — Попита Томас от мястото си до и малко пред нея. — Къде са останалите?

— Дойдох за Стефан. Не за аемонът, който ме преследваше.

— Къде са те?

Бойл не отговори; само издигна порив от демонска магия и я съсредоточи върху Томас.

Изабел извика, когато сила прелетя през въздуха. Томас полетя назад към стената зад него и я удари с отвратително звучащо тупване. Страх сви леден възел в стомаха й, когато той се сгърчи на пода.

Бойл издигна отново силата си и Изабел се завъртя, крещейки името на Адам. Със сигурност Бойл щеше да удари него. Но беше твърде късно. Демонска магия се изви във въздуха, в ноздрите й се просмука миризма на стара другоземна пръст. Адам падна, проснат в неестествена поза върху бетонния под, докато Изабел гледаше.

— Правя това за теб, Изабел Новак. — Демонът звучеше почти наранен. Все едно й бе дал подарък, а тя го бе хвърлила в лицето му.

Очите й се разшириха, а гърдите й натежаха — колко стрес можеше да понесе човек, преди да се пречупи? — хвърли поглед към Адам, а после и към Томас. И двамата изглежда още дишаха, слава на Бога и Богинята.

Тя върна вниманието си обратно на Бойл.

— Исках да убия Стефан, Бойл. Отначало исках да убия него, защото не можех да открия теб. Искам да убия теб, не разбираш ли? Ти уби сестра ми! — Тя извика последното изречение.

Демонът поклати глава.

— Не, не разбирам. Живях в дома ви през всичките тези години. Живях заедно с вас, движех се сред вас, но все още не ви разбирам, аемон. — Той отмести поглед в далечината и изглеждаше почти… тъжен. — Искам да си ида у дома.

Изабел остана неподвижна. Въпреки това тя помръдна.

Възползвайки се от разсейването му, тя се пресегна, издърпа спринцовката и връхлетя връз него. Трябваше само да забие иглата някъде в него. Където и да е.

Изненада го и успя да забие иглата през плата на тениската му и плътта му, пронизвайки гърдите му. Преди да успее да натисне буталото и да изстреля в него течността, Бойл изрева, вдигна ръка и я повали назад.

Тя се просна по задник. Лактите й се удариха здраво. Болката избухна. Тя се помъчи да се вгледа в демона, знаейки, че да отклони поглед от него сега, би означавало много агония за нея по-късно.