Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Изабел смяташе, че е възможно вещерът да се е възползвал от възможността да избяга от килията си, когато Бойл докара до безсъзнание Адам и Томас, преди да се сблъска с нея. Ако беше вярно, Стефан нямаше да може да излезе от Грибин. Не и с всички контролно-пропускателни пунктове от килията му до изхода. Беше хванат като мишка в капан.
— Може да е изчезнал във вентилацията — каза Джак, когато Томас наближи. — Извикали сме всеки наличен пазач да търси. Мика проучва плановете на затвора и скоро ще ви уведоми какво да предприемете.
Томас се отдръпна, позволявайки на Джак да поеме водачеството. Той и Ингрид бяха наследници на главата на Сборището. Томас обичаше да има контрол и да го упражнява в детайли, но трябваше да се насили да се отдръпне и понякога да ги оставя да поемат управлението.
Когато Джак приключи с нарежданията на охраната, той се обърна към Томас.
— Ами ако Бойл е изпарил Стефан през един от тези портали, които може да създава от въздуха?
Томас стисна зъби.
— Тогава Стефан е на свобода и си губим времето. Можем само да се надяваме, че го е убил някъде извън стените на Грибин.
— Ама не схващам. Бойл е тръгнал да убива Стефан за спорта. Не го иска за ритуала си. Защо ще идва тук, в сърцето на Сборището, за да се опита и да убие вещер, чиято смърт няма никакво значение за плана му?
Томас хвърли поглед към Изабел, която стоеше отстрани и говореше с Адам.
— Бойл каза на Изабел, че ще убие Стефан заради нея.
— Какво?
— Преди демонът да удари мен и Адам, той каза, че го прави, защото мислел, че тя го иска мъртъв. Това беше подаръкът му за нея.
Джак поклати глава и потърка брадичка.
— Няма да се хвана на това.
— Нито пък аз. Развил е някаква фикс идея за Изабел, но Изабел казва, че не знае защо. Мисли, че е защото Бойл е убил сестра й и сега изпитва някаква патологична близост с нея. Мисля… — Той се отдалечи, неспособен да го каже на глас.
Джак го каза вместо него.
— Демонско увлечение?
— Не знам. — Мисълта Бойл да е увлечен по какъвто и да било начин към Изабел караше кръвта му да се смръзне, но думите на демона го правеха да звучи точно така.
— Значи може би е правдоподобно Бойл да е отвлякъл Стефан и да го е отвел извън стените на Грибин, за да го убие.
— Възможно е. — Томас направи пауза. — Но за сега ще действаме върху предположението, че Стефан е опитал сам да избяга и ще претърсим всеки инч от Грибин.
— Дадено.
С периферното си зрение, той наблюдаваше как Изабел се обръща да го погледне, изражението й стана отчаяно. Жената го побъркваше. Мисълта да бъде наранена го побъркваше още повече. След това Изабел се обърна и тръгна надолу по коридора. Томас трябваше да се възпре да не я последва.
Той откъсна погледа си от отдалечаващата й се фигура.
— Всичко да върви по дяволите.
— Вече сме там, шефе — дойде гласът на Адам отляво.
Томас му хвърли поглед, а челюстта му се стегна.
— Нещо ново от твоя край?
Адам поклати глава.
— Но, ако Стефан още е в Грибин, няма да се измъкне.
— Да. — Той се загледа в дълбините на сградата. Бяха там часове наред и му влияеше, влияеше на всички им.
— Какво има? — попита Адам. — Не мислиш, че е тук?
— Вътрешностите ми казват "не".
— Изабел мисли, че Бойл го е извел навън.
— Ще узнаем много скоро. Никой не може да остане скрит дълго в Грибин. — Обмисли дали да попита и накрая се предаде. — Изабел добре ли беше, когато говори с нея?
Адам сви рамене и отмести поглед.
— Изглеждаше някак тъжна. Каза, че между вас не се е получило. Каза, че се връща в апартамента си в града, там се чувствала в по-голяма безопасност. В по-голяма безопасност от демона или от теб, не съм съвсем сигурен.
Томас застина, попивайки информацията.
— Каза ли кога си тръгва?
— Останах с впечатлението, че си тръгва сега. Много лошо. Беше доста по-лесен за понасяне, когато ти пускаха. — С тази забележка, Адам се отдалечи бавно.
Значи Изабел бе решила да напусне Сборището в опит да постави дистанция помежду им. Вероятно се бе уплашила, че ще се сближат твърде много, защото той й призна, че я обича.
Проблемът бе, че той знаеше, че и тя го обича. Усещаше го всеки път, когато тя го поглеждаше, когато му говореше. Беше го почувствал в коридора долу, когато го събуди, прокарвайки пръсти по бузата му отново и отново.
Изабел беше най-доброто нещо, което му се бе случвало. Тя донесе хаотична красота в съществуването му. Той донесе стабилност и любов в нейното. Нямаше начин да я остави да му избяга. Нямаше начин да остави ирационалните й страхове да развалят това и за двама им.