Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Скоро.
Бойл може да дойде за нея всяка следваща нощ, всеки ден. Щеше дойде и да я хване в капана си, да отнеме свободата й, да я направи няма, неподвижна, безпомощна. Щеше да я остави в малко, тъмно пространство. Всичките й най-големи страхове.
Тя затвори очи. Богиньо, не искаше да умре по такъв начин.
Повдигна й се. Сложи ръка на устата си и побягна към банята. След като свърши, тя седна на пода и опря бузата си в хладния порцелан на ваната, дишайки тежко.
Всичко, което искаше, беше Томас. Искаше да си тръгне още сега и да отиде в стаята му, да пропълзи в леглото му и да го остави да я успокои. Но ако тази нощ беше нощта? Ако Бойл се върнеше, тогава тя щеше да постави Томас в опасност заради собствените си, егоистични желания.
Това беше проблемът. Въпросът беше спорен. Беше изгорила този мост. Беше свършила толкова добра работа с оставянето на дистанция между нея и Томас, беше като пикел през слънчевия й сплит всеки път щом той погледнеше към нея. Понякога уменията й в емпатия не й бяха приятели.
Беше време да се върне в апартамента си в града. Ако напуснеше сега, в средата на нощта, Томас даже нямаше да разбере, че я няма. Когато Бойл дойдеше за нея, тя искаше Томас колкото се може по-далеч от себе си. Въпреки, че я убиваше да го държи на една ръка разстояние, тя го правеше за неговата защита.
Каква ирония.
Иронично, че мъжът, който искаше да защити всички останали, беше този, когото тя защитаваше.
Изабел спусна ръка към бедрото си, където винаги пазеше скрита спринцовка, пълна с омагьосана течна мед. Най-малкото, може би щеше да вземе демона със себе си.
Тя се изтласка от пода на банята, изми си зъбите и опакова багажа. Тя отлагаше това, защото, алчно, не искаше да оставя толкова много пространство между нея и Томас. Това беше втората ирония за нощта, защото само допреди няколко седмици самата идея за Томас я правеше да се чувства хваната в капан. Сега всичко, което искаше, беше да остане с него. Но времето беше дошло. Малкото посещение на Бойл потвърди този факт.
Очевидно, живеенето на едно място с един мъж просто не й беше писано. Може би ако можеше да победи демона. Може би…
Тя не трябваше да обмисля „може би“-тата на този етап. Те бяха опасни.
Тя затвори вратата на стаята си в Сборището зад себе си и пристъпи в коридора, с чанта в ръката и меден нож в ножницата на китката. Тя не отиваше никъде без това или спринцовката през последните дни.
Точно когато чу ключалката да се заключва, телефонът в стаята звънна. Тя се втренчи във вратата, чудейки се дали трябва да отговори и реши обратното. Звъненето спря, но в джоба й мобилният й вибрираше.
Беше три сутринта! Мръщейки се, тя го извади и погледна кой се обажда. Беше Адам.
Тя го отвори.
— Ало?
— Изабел. — Дишането му звучеше напрегнато, сякаш бягаше докато говореше. — Нуждаем се от теб. Бойл е в Грибин. Преследва Стефан. — Щрак.
Изабел пусна чантата си и започна да бяга. Бойл беше тук. Това значеше, че имаше още един шанс да го убие, преди времето й да изтече. Щеше да сграбчи този шанс с две ръце.
Грибин изсмука магията й, веднага щом пресече прага, карайки я да изгуби равновесие и да се спъне. Тя се овладя в последния момент и, вкарвайки въздух във внезапно зажаднелите си дробове, се насочи и продължи. Пазачите я разпознаха и я пуснаха без коментар, казвайки й, че Томас е във вътрешността на сградата.
Нямаше нужда да й казват; тя можеше да усети Бойл. Самото му присъствие изправи космите на тялото й и някаква странна смесица от страх, ужас, мрачно предчувствие и надежда сви стомаха й. Богиньо, тя се надяваше, че Бойл има такава липса на сила, каквато те имаха на това място.
Беше на път да разбере.
Изабел стигна до етажа, където беше килията на Стефан, блъсна вратата и продължи да бяга. Зави при един ъгъл и зърна Томас и Адам. Томас се обърна към нея.
— Какво правиш тук?
— Адам ми се обади.
Той се обърна и прониза Адам с поглед.
— Мамка му, Адам! Какво си мислиш? Бойл я хвана сама два пъти и това не ти е достатъчно? — Томас се обърна към нея и се озъби: — Махай се от тук, Изабел.
— Ти ме помоли да ти помогна да хванем Бойл, Томас. Помниш ли? Това е моята работа, която ти ми определи в началото на тази бъркотия. Оставам. — Тя тръгна към него, гласът и стъпките й бяха стабилни. — Къде е Бойл? — Тя забеляза, че вратата на килията на Стефан беше отворена. Разтревожена, тя стоеше с отворена уста за момент, преди да извика: — По дяволите, къде е Стефан?
Томас се мръдна и й позволи да погледне в изолатора. Стефан седеше на пода с наведена глава. Кръв се изливаше в краката му, капейки от рана на главата му. Дупки в затворническото му облекло разкриваха крака му и гръдния му кош.