Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Повъртя още малко тухлата в ръце, след което я остави на пода и насочи фенерчето в непрогледния мрак. Лъчът разкриваше, че шахтата се спуска полегато на трийсетина метра до нещо като камера. Мракът отвъд светлината на фенера беше най-непрогледният, който Тара беше виждала. Тръгнаха напред. Даниел шареше с фенерчето по гладко издяланите стени, таван и под. След няколко крачки спря.
— Какво има? — попита Тара.
— Там долу мърда нещо.
— Прилепи ли?
— Не, на пода. Ей там.
Той насочи лъча надолу. Нещо бързо се приближаваше към тях.
— Даниел. — Тя си наложи да говори спокойно. — Не мърдай. Никакви резки движения.
Между Кайро и Луксор
Нощният влак за Луксор не беше толкова претъпкан като в обратната посока и Халифа се настани сам на една четворка места. Свали си обувките, запали цигара и започна да прелиства копията от досиетата на Дравич, които му беше извадил Тауба. В дъното на вагона едно момче и едно момиче с големи туристически раници играеха карти. Досиетата не бяха приятно четиво. Роден през 1951 г. в Източна Германия, Дравич беше син на офицер от СС, който впоследствие беше влязъл в комунистическата партия и се беше издигнал до някакъв пост.
Като ученик беше имал висок успех, особено по езиците, и още на седемнайсет години беше спечелил стипендия за университета в Рощок, където беше направил докторат по близкоизточна археология. Беше публикувал първата си книга на двайсет години — анализ на линейната А-писменост на Минойската цивилизация, — след което беше издал още няколко труда, единият от които, посветен на гръцките поселища в долината на Нил през Късния период, все още се използваше като учебник по този предмет.
Халифа допуши цигарата си, запали следващата и си спомни, че е чел тази книга, когато събираше материал за една курсова работа в университета. Загледа се за миг през прозореца, където се изнизваше равният, тъмен и пуст пейзаж, разнообразяван нарядко от далечни къщи или села, след което насочи вниманието си обратно към листовете пред себе си.
Още от самото начало научните постижения на Дравич бяха помрачавани от склонността му към насилие. На двайсет извадил окото на свой колега по време на някакво сбиване на игрището и избегнал криминалното преследване на косъм, защото се намесил местният партиен шеф, приятел на баща му. Три години по-късно го заподозрели в убийството на някакъв скитник, чийто овъглен труп бил намерен в близкия парк, а още година след това в участие в груповото изнасилване на еврейска девойка. И двата пъти избегнал наказанието благодарение на връзките на баща си. Халифа поклати глава отвратен.
Германецът бе започнал да води разкопки на двайсет и няколко години, първо в Сирия, след това в Судан и накрая в Египет, където беше работил пет последователни сезона в Навкратис в делтата на Нил. Въпреки настойчивите слухове за контрабанда на антики и още по-лоши неща, срещу него никога не бяха повдигани никакви обвинения. Чудесна кариера. Имаше снимка, на която Дравич се ръкуваше с президента Садат, и друга, на която Ерих Хонекер му връчваше награда.
Изглеждаше предопределен за велики дела. Но след това беше дошъл инцидентът с доброволката. Въпреки че се беше случил в Египет, момичето беше германка и го бяха съдили в Германия. Беше се отървал, но този път калта беше полепнала по него. Научната гилдия го беше отхвърлила, концесиите му бяха отменени и издателите бяха спрели да публикуват книгите му.
Това се беше случило преди двайсет години. Оттогава Дравич си изкарваше прехраната на пазара на антики, като предоставяше на различни богати покровители опита си в набавянето на антики или удостоверяването на автентичността им. През 1994 го бяха арестували в Александрия за притежание на крадени антики и беше излежал три месеца в затвора Тура в Кайро, откъдето беше и последната му снимка в делото. Халифа я приближи към очите си — черно-бяла затворническа фотография, германецът подпрян на стена, с номер на гърдите, впил намръщен поглед в обектива, огромен и зъл. Халифа потръпна.
След като го бяха пуснали от Тура, Дравич беше минал в нелегалност, излизаше и влизаше незаконно в страната и организираше контрабандата на антики и продажбата им на черните пазари в Европа и Далечния изток. Въпреки че седем държави бяха издали заповеди за арестуването му и въпреки че го бяха засичали неведнъж, той винаги успяваше да изпревари закона с една крачка.