Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Изгаси го! — изсъска Тара.
— Господи!
Той щракна копчето и мракът ги погълна, сякаш бяха вързали очите им с черен плат. Тишината беше оглушително, нарушавана единствено от пълзенето на кобрата и накъсаното дишане на Даниел.
— Качва се по крака ми — задави се той.
— Просто стой възможно най-неподвижно.
— Ще ме ухапе!
— Няма, ако не мърдаш.
— Увила ми се е около крака. Едвам издържам. Моля те, направи нещо. Моля те!
Започваше да се паникьосва. Змията щеше да усети страха му и да го нападне.
— Разкажи ми за Мери-амон — отчаяно прошепна тя.
— Еби го Мери-амон!
— Разкажи ми! — изсъска тя.
Той се задъхваше от ужас.
— Втори син на цар Амасис — започна без дъх. — Живял около 550 година преди Христа. Върховен жрец на Амон в Карнак. Господи!
— Говори!
— Картър открил остракон с неговото име в долината. Явно посочва местонахождението на гробницата му. Встрани от Южната пътека, на двайсет лакътя от Водата в Небето. Смятаме, че Водата в Небето е скалата в горния край на долината.
Той замълча. Въздухът сякаш започна да тупти.
— Какво става? — попита тя.
— Не знам. Вече не е на крака ми. Но още я усещам.
Тя се замисли.
— Тара?
— Добре, включи пак фенера. Но го насочи нагоре. Не към пода. Нагоре. И много бавно. Без резки движения.
Един удар на сърцето и тънък лъч светлина върху тавана. Различи очертанията на кобрата. Беше между двата му крака и главата й беше почти на нивото на слабините му.
— Май те харесва.
— Ами те всички ме харесват — измърмори той през стиснати зъби.
Тара приклекна много бавно. Опашката на змията се стрелкаше по ботуша на Даниел.
— Наведи малко светлината. Бавно.
Лъчът се плъзна по тавана и слезе на пода.
Кобрата се люлееше с широко разтворена качулки, като длан, свита в шепа. Лош признак. Беше раздразнени. Тара бавно бръкна в джоба си, извади носна кърпа, протегна ръка и я размаха, за да привлече вниманието на змията. Тя продължи да се люлее, поглеждайки към кърпичката, после към нея и пак към кърпичката. Без да спира да се люлее, отдръпна глава и със съскащ звук изстреля струя отрова към бялата материя. Няколко капки попаднаха върху ръката на Тара и кожата й пламна.
— Какво правиш? — изсъска Даниел и се опита да погледне надолу, без да свежда глава.
— Стой мирно. Ще се опитам да я хвана.
— Да не си посмяла да я докоснеш! Моля те, кажи ми, че няма да я докоснеш!
— Няма страшно. В зоологическата градина имаме кобра. Непрекъснато я хващам.
Само че с кука за змии. И с предпазни очила и ръкавици. Опита се да прогони спомените за ухапванията и като продължаваше да размахва кърпичката с лявата ръка, започна бавно да приближава дясната към кобрата, като се целеше в яката от черни люспи точно под главата й и се опитваше да не трепери прекалено силно. Кръвта гърмеше в ушите й.
— Господи! — изстена Даниел.
Тя не му обърна внимание и съсредоточи цялото си внимание върху змията. Кобрата на два пъти отдръпва глава и плю отрова по кърпичката, Тара на два пъти спира ръка насред въздуха и затваря очи, изчаквайки няколко мъчителни секунди преди да ги отвори бавно и да продължи да протяга пръсти към врата на змията в очакване всеки миг да усети как зъбите се забиват в плътта й. „Нямам право на грешка — помисли си. — Ако я хвана прекалено ниско, ще извие глава и ще ме ухапе. Прекалено високо, и ще навра ръка право в устата й. Трябва да преценя до милиметър.“
— Какво става? — Гласът на Даниел беше отчаян.
— Ей сега — прошепна тя. — Ей сега…
Ръката й се намираше на няколко сантиметра от врата на змията. В очите й се стичаше пот. Пръстите й трепереха, все едно махаше на някого.
— Тара, моля те, какво…
Змията се хвърли, по-скоро към кърпичката, отколкото към ръката й. Тара чисто инстинктивно отдръпна лявата си ръка, стрелна дясната и сграбчи кобрата точно под главата.
Тя се замята трескаво, опашката й заплющя по ботуша на Даниел.
— Божичко! — изпищя той, отскочи и изтърва фенерчето.
— Няма страшно — каза тя. — Хванах я. Хванах я.
Кобрата се увиваше бясно около ръката й. Беше силна, но хватката на Тара беше здрава и влечугото не можеше да се откопчи. Разтрепераният Даниел вдигна фенерчето и ги освети. В бясно раззинатата уста на змията се виждаха остри като игли зъби, от които капеше отрова.