Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Това е разказ — отвърна Даниел. — Фигурите най-отгоре са войници. Ето виж: стрели, лъкове, щитове. Явно са тръгнали на поход през пустинята. След това, тази фигура с боздугана и животинската глава, това е Сет, богът на войната и хаоса. И на пустините също. Той ги връхлита. Значи сигурно са победени в битка, въпреки че не е сигурно кой е врагът. А най-отдолу, този с прическата като лотос, е Нефертум, бог на възраждането и прераждането.
— И какво означава това?
Даниел сви рамене.
— Може да е, че духът на армията е жив въпреки поражението. Или че някой от воините е оцелял в битката. Трудно е с тези египетски символи. Те са мислели по съвсем различен начин от нас.
Той погледа още малко символите, след което насочи лъча към стените близо до входа на коридора — и те бяха покрити с колони стройни черни йероглифи. В дъното на лявата някъде по средата в текста зееше дупка.
— Ето откъде се е взело нашето парче — каза той. — Виж, змиите съвпадат с редицата в дъното на стената.
И той клекна. Тара също клекна. Тъмнината ги обгърна, сякаш се бяха потопили в черна вода. Тара чуваше туптенето на сърцето си.
— Ами дай го настоя тя. — Сложи го на мястото му. Нали за това дойдохме.
Той я погледна, после свали чантата от гърба си, измъкна кутията, извади гипсовото парче и внимателно го намести в дупката. След като го сложи, беше много трудно да се различи, че в текста изобщо е имало дупка.
— И какво пише? — попита тя.
Той я изгледа отново, изправи се, отстъпи няколко крачки и насочи лъча към йероглифите.
— Текстът започва оттук, отляво на вратата, и върви от горе на долу и отдясно наляво.
Погледа още малко стената и започна да чете, като шареше с лъча по колоните. Преводът му беше бърз и уверен. В тясното пространство на гробницата гласът му отекваше отдалеч, сякаш от дълбините на времето. Тара настръхна.
— Аз, Иб-вер-именти, съм положен тук през година дванадесета от царя на Горен и Долен Египет Се-тут-ра Тар-и-уш… това е египетската царска титла на персийския император Дарий… ден четвърти, първи месец от Акхет. Любимец на Дарий, истински слуга на обичта му, защитник на царя любим на господаря си, следовник на царя, надзирател на армията, праведен, верен, честен. В Гърция бях до него. В Лидия бях с него. В Персия не го предадох. В Ашкалон бях там.
Той замълча. Беше стигнал до дъното на третата колона.
— Какво означава това? — попита тя.
— Ами, датира гробницата от Първия персийски период. Персийците завладяват Египет по време на царуването на Камбиз през петстотин двадесет и пета година преди новата ера. Дарий наследява престола от Камбиз през петстотин двадесет и втора година преди новата ера. Този човек е умрял през година дванадесета от царуването на Дарий, значи през петстотин и десета година преди новата ера.
Тя почти чуваше бръмченето на мозъка му.
— Трябва да е бил някой от генералите на Дарий. Обикновено това означават титлите като шемсу несу, следовник на царя, и мер-меша, надзирател на армията. Нямаш представа колко е важно това. Гробницата на един от царските генерали. Освен това от шести век преди новата ера. В Тива досега не са откривани почти никакви погребения от този период. Невероятно!
— Продължавай — каза тя. — Какво пише нататък?
Той прехвърли лъча върху четвъртата колона.
— Нубийците унищожих по заповед на моя господар и ги превърнах в прах и се сдобих с велика слава. Гърците накарах ниско да се поклонят. Либийците поразих до най-далечния хоризонт и ги накарах да вкусят смърт. Мечът ми беше могъщ. Силата ми бе велика. Не познавах страх. Боговете бяха с мен.
Той бързо насочи лъча надолу и го върна.
— Добре. Нашето парче започва в началото на следващата колона.
— В година трета на царя на Горен и Долен Египет Мес-и-ти-ра Кем-бит-джет… — това пак е египетска царска титла, този път на Камбиз… — преди да намеря великата слава, в месец трети на перет, аз Иб-вер-именти отидох в западната пустиня при секхет-имит, да унищожа враговете на царя.
Той изведнъж млъкна и на лицето му се изписа озадачение.
— Какво? — попита тя.
— Секхет-имит, това е…
Той се замисли и след това, без да довърши изречението, започна да превежда отново, но с по-нисък и по-решителен глас, сякаш проверяваше по няколко пъти наум всяка дума.