Изгубената армия на Камбиз

Насочи фенера към една от изрисуваните сцени: фигура с глава на чакал, водеща човек към кантар, до който стоеше друга фигура с глава на ибис и перо и плочка в ръце.

— Какво е това? — попита Тара.

— От Книгата на мъртвите е — отвърна той, захласнат в рисунката. — Анубис, богът на отвъдното, води покойника към кантара на присъдата. Сърцето му се претегля и резултатът се записва от бог Тот. Типична сцена за египетска гробница. Тази също… — Той насочи светлината към друга рисунка: червенокож мъж в бяла пола протягаше ръце, в които държеше нещо като буркани. Пред него стоеше жена с жълта кожа и глава, увенчана с биволски рога и кръгъл диск между тях.

Покойникът поднася дарове на богиня Изида. Червено за кожата на мъжете, жълто за жените. Прекрасна изработка. Погледни чистотата на линиите, наситеността на цветовете. Не мога да повярвам, че… просто е невероятно.

Той пристъпи като омагьосан.

— Ами тези? — Тара посочи една сцена на страничната стена: двама мъже със сложно накъдрени перуки и бради се гледаха, единият седнал, другият коленичил. — Изглеждат ми различни.

Даниел освети рисунката.

— Права си. Стилът е персийски, а не египетски. Личи си по прическите и брадите. В руините на Суза и Персеполис е пълно с такива. В египетските гробници обаче ги няма. Както и тези. Той насочи лъча към рисунката на отсрещната стена: брадат мъж в бяла роба стоеше пред маса, отрупана с плодове.

— Това пък е гръцки стил. Виж, облечен е в тога и кожата му е бяла, а брадата е по-къса и по-рошава. И това е изключително необичайно за египетска гробница. Но не се случва за пръв път — в гробницата на Петозирис в Туна ел-Гебел е същото. И в гробницата на Си-Амон в Сива. Но все пак е доста рядко явление. Уникално, ако се има предвид персийската сцена. Все едно са били погребани трима различни души. Невероятно.

Той бавно обходи стените с фенерчето с някакъв глад в очите, със собственически поглед, сякаш гробницата беше станала негова. Тара отиде до малката ниша в дъното на камерата.

— Нишата за органите — каза той и застана до нея. — Тук са държали съдовете с вътрешните органи. При мумифицирането органите на покойника се изваждали и се поставяли в четири съда — един за черния дроб, един за червата, един за стомаха и един за белите дробове. Това е мястото им.

Говореше като екскурзовод. Тя се усмихна и си спомни как я беше влачил из Британския музей, когато бяха любовници, и как я беше засипвал с пространни обяснения за историята и произхода на всеки експонат.

— А какво ще кажете за това, професоре? — попита и посочи шарките върху една плоча вляво от нишата. — Това какво е?

Той прокара лъча по плочата. Тя беше разделена на три части една над друга. На най-горната редица фигури маршируваше през жълтеникав пейзаж. На средната, фигурите бяха изпопадали и над тях беше надвиснало същество с човешко тяло и продълговата животинска муцуна — размахваше боздуган. На най-долната имаше една-единствена фигура на фона на същия жълт пейзаж, а зад нея един млад мъж със знака анкх4 в ръка и прическа, оформена като цвят на лотос.