Човек на почит

Бепи беше изненадан от неочаквания ход на Бени. „Я го гледай тоя дребен капут! Още отсега започва да се ежи.“

— Дадено, Бени. Щом искаш, ще ти викам Бен. Ти пък ще ме наричаш Бефино, а не Бепи. Името на приятеля ми е Алдо, а не „Майната-му“. Недей да забравяш! А сега ми кажи, Бен, свършихме ли с това запознаване, или искаш да науча и второто ти име?

— Да, свършихме — отговори Бен, виждайки, че Бефино е негов тип човек. Точно в този момент дойде сервитьорът и те си поръчаха риба и вино.

Докато ядяха крехките calamari, разговаряха за пътуването си до Ню Орлиънс. Бепи разказа как, когато бил малък, дядо му много говорел за Ню Орлиънс. „New Orleansa duta Siciliano et New Orleansa — повтарял той, искайки да каже, че в Ню Орлиънс има много сицилианци. — Заселиха се там заради богатия улов на риба.“

— Точно така — съгласи се Бен. — Дядо ти е прав. Те са първо и второ поколение, като нас. Родили са се там. Обаче са особени. Приличат на италианци, като нас, но говорят като южняци. Когато им видиш физиономиите, ти се струва, че гласовете им не са техни. Да не се разсмееш, като се срещнеш с някой от тях. Не е необходимо да ядосваме, когото и да било.

— Като твоя бодигард ли имаш предвид?

— Именно! Бързо се ориентираш, Бепи.

— Не ме наричай Бепи. Казах ти да ми викаш Бефино.

И двамата едновременно избухнаха в смях.

— Направо виждам как ще имаме куп неприятности по време на това пътуване — каза Бени. — Ти си напълно откачен!

— Гледай да не го забравиш — отвърна му Бепи с лукава усмивка. — А сега ме информирай подробно за пътуването със самолета, хотела и всичко останало.

— Билетите ни за самолета са само еднопосочни, защото не знаем кога ще приключим с работата. След покушението ще решим как ще се върнем обратно. А, да, вземи си няколко хилядарки за в случай, че ни потрябват пари.

— Брей, това е страшно хитро — каза саркастично Бепи. — Когато настане голямата бъркотия, ние ще си търсим начин да се приберем вкъщи. Не ми звучи много добре, но давай, Бен, продължавай.

— Заминаваме тази нощ в единайсет и половина. Билетите ни са под други имена. И няма да пътуваме заедно. Ти ще бъдеш в предната част на самолета, а аз в задната.

Бефино се ухили.

— Да бе, знам, че на юг негрите пътуват отзад. Ние отиваме на юг, така че най-добре е да седиш отзад, Бени.

Бен се засмя, но вече малко по-слабо, понеже усещаше как Бефино изискано превзема водещата позиция. Все пак продължи:

— Хайде да говорим сериозно. Трябва да се разберем прецизно, понеже повече няма да разговаряме, докато не стигнем в Ню Орлиънс. Ще летим до Чикаго, откъдето имаме други резервации за Ню Орлиънс, под други имена. Ще си вземем билетите от касата в Чикаго. В Ню Орлиънс ще ни чака човек. Ще носи сиво бомбе с журналистическа карта под околожката.

— Сиво бомбе, журналистическа карта? — изсмя се Бепи. — Какво, филм ли ще снимаме?