Богинята на светлината

— Смятах да кажа, че трябва да не забравяш да бъдеш любезна — отвърна Памела.

— Думите ми ще са така сладки, че биха могли да правят мед в устата ми, като кафявите пчели на Гърция — рече Артемида с невинно припърхване на дългите си мигли.

— Добре, докарваш ми главоболие — отсече Памела. — Просто бъди нормална. Прекалено много ли искам?

— Тя ще спази клетвата си. Не е нужно да се безпокоиш, сладка Памела — намеси се Аполон.

— Не ме наричай така. Ти си мой служител — отвърна тя, след което съжали за болката, която видя да се изписва върху красивото лице на бога. Бога… Как по дяволите се бе озовала в тази ситуация? Излизаше с Аполон.

Обречена е!

Беше чела достатъчно и дори да не си спомняше съвсем точно, знаеше какво се случва на смъртни, привличащи вниманието на боговете — най-вече смъртни, които случайно са и жени. Тази работа никога не свършваше добре, особено за жените. Освен това какво ще прави с него цяла седмица? Вече знаеше, че двамата с Артемида нямат никакви пари. Разбра го, когато той се бръкна в джоба си, за да плати за ризата в магазина. Тогава разбра, че някак (навярно при бързото сваляне на дрехите предната нощ), е загубил четирите хиляди долара, които отмъкна от игралния автомат. Така че сега нямаше пукната пара. А порталът щеше да се отвори отново чак след пет наистина дълги дни.

— Добро утро, госпожице Грей.

Памела подскочи. Дори не бе забелязала кога сребристата лимузина е спряла пред тях.

— О, добро утро, Робърт.

Шофьорът отвори вратата, за да се качат. Памела спря за миг, прочисти гърло и сложи на лицето си проверената усмивка на бизнесдама.

— Днес тези двама души ще се присъединят към нас. Те са мои помощници.

С високомерно вдигнат прав нос, Робърт изгледа златистите близнаци и подсмръкна.

— Много добре, мадам — каза той, докато държеше вратата отворена и помагаше първо на Памела, а после и на костюмираната жена да влязат в лимузината.

Когато високият мъж се поколеба, той му хвърли един много британски поглед (хладен и учтив, без да е прекалено загрижен).

— Има ли нещо нередно, сър?

Ако Аполон все още разполагаше със силите си, щеше да ги използва, за да разтвори земята под този смъртен, за да го погълне. От вътрешността на металния звяр Памела и Артемида го гледаха с еднакво изражение на любопитство. Изведнъж сестра му сякаш разбра.

— Тук вътре наистина е много приятно — каза Артемида. — Няма от какво да се безпокоиш — и тя потупа седалката до себе си.

— Не се безпокоя — проговори Аполон, овладявайки гласа си. После пое дълбоко въздух и пристъпи в пастта на съществото.

— Моля, сипете си мимоза. Пътуването до имението на господин Фауст в каньона Ред Рок ще отнеме около трийсет минути — любезно каза Робърт и затвори вратата.

На Аполон му се стори, че е поел само няколко малки глътки въздух и ето че се движеха напред, плъзгайки се по улицата като някакво странно влечуго. Стомахът му се бунтуваше, а ушите му бучаха. Не можеше да откъсне втренчения си поглед от света навън, който фучеше край тях с шеметна скорост.