Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Документите, моля? — изръмжа мъжът на английски.
Аби извади цигара със зъби, след това му подаде пакета. Той го взе, без да благодари.
— Мога ли да си бръкна в чантата? — каза тя на сръбски.
Очите се присвиха, после мъжът кимна с глава.
— Какво правите тук?
Аби кимна с глава към страните на ленд крузъра и мислено благодари на Господ, че лепенките бяха на мястото си.
— ЕУЛЕКС. Подпомагаме Министерството на околната среда.
Тя порови в чантата си и подаде паспорта си на маскирания. Той отвари страницата, където беше пъхнала двайсет евро.
— А твоят приятел?
Тя вдигна рамене.
— Експерт от Лондон. Искаше да види дърветата.
Двайсетте евро изчезнаха в джоба на униформата.
— Изчакайте тук.
Мъжът се върна при другаря си и двамата си казаха нещо. Другият извади сребрист мобилен телефон и заобяснява енергично в слушалката. Цевта на автомата продължаваше да сочи колата.
— Какво им каза? — попита Джесъп.
Аби гледаше право напред и се опитваше да контролира дишането си.
— Той си мисли, че търсим нелегални дърва.
— Нелегални дърва?
— Седемдесет процента от косоварите се отопляват с дърва. Извън градовете животът е доста примитивен. Дори в градовете електроснабдяването е, меко казано, ненадеждно. Нелегалната сеч е голям проблем.
— И той си мисли, че сме по горещи следи?
Единият от мъжете край пикапа продължаваше да говори разпалено по телефона.
— Кой знае какво си мисли. Или на кого докладва. Тези униформи са на сръбската полиция.
— Разрешено ли е…
— Пазиш ли онази запалка?
Джесъп я протегна, но ръката му трепереше толкова силно, че не можа да я щракне. Аби я взе от него и си запали цигарата.
— Това са Балканите — каза тя и издуха облак дим. — Униформите нищо не значат. През деветдесетте години Милошевич прати югоармията през границата с нови кокарди и изведнъж това се оказа босненската армия. — Тя потупваше с пръсти по волана. — Не се ли очаква от теб да бъдеш експерт по нещо?
— Аз съм всестранно развит.
Пред тях маскираният завърши разговора и прибра телефона. Бакелитът проблесна като нож, когато светлината от фаровете попадна върху него. Мъжът преметна автомата през рамо и пое бавно обратно към тях.
— Наред ли е всичко? — попита Аби и протегна ръка, за да си вземе паспорта.
После й остана смътна представа за това, което последва. Паспортът падна в калта; ръката на мъжа се впи в китката й и я дръпна напред. С другата ръка той отвори вратата. Тя залитна от колата и се стовари пред краката му в калта.
Груба ръка я сграбчи за яката и я вдигна на крака, блъскайки я в колата. Джесъп беше свален от втория полицай, който го държеше под прицел. Аби усети как мъжът изви ръцете й зад гърба и й сложи пластмасови белезници. Не оказа съпротива.
Те я завлякоха до пикапа и я вдигнаха в каросерията. След това дойде ред на Джесъп. Единият от мъжете се качи при тях, а другият в кабината. Пикапът се стрелна напред: Аби се плъзна назад по мокрия под и се стовари върху задния капак. Маскираният, който се държеше за един ремък за осигуряване на товара, следваше движенията й с цевта на калашника. Пикапът подскачаше по изровените коловози, подхвърляйки Аби и Джесъп като трупове. С ръце, завързани зад гърба, Аби дори не можеше да се хване за нещо. Лежеше с лицето надолу, усещайки вкуса на кръв, дъжд и стомана по езика си, и чакаше всичко да свърши.
Дъждът, който барабанеше по гърба й, се усили, въздухът стана по-лек. Тя се обърна и погледна нагоре. Гъсти гори се катереха по планински склонове, но небето над тях се виждаше. Пътят също беше по-равен. Каза си, че сигурно са се спуснали в някоя долина.
След едно последно накланяне пикапът спря. Докато не го изключиха, Аби не беше осъзнала колко е шумен двигателят. Сега чу барабаненето на дъжда по каросерията и шумоленето на вятъра между дърветата.
Пазачът им отвори прозорчето, което свързваше каросерията с кабината, и подвикна на шофьора:
— Това ли е мястото? Тук ли ще се срещнем с него?
Шофьорът изръмжа нещо, което прозвуча като потвърждение. Пазачът скочи от каросерията и се вмъкна в кабината на сухо. Аби се сви на топка и се облегна на Джесъп, за да се стопли. Подгизналите й дрехи я обгръщаха като леден пашкул; топлината я беше напуснала.