Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Не споменахте къде сте чули името Изобел Хейстингс — отбеляза Чан.
— Така ли? Съжалявам, от мадам Лакер-Сфорца. Тя поиска да й помогна да открие някоя си Изобел Хейстингс и в замяна ми каза къде е принцът — в Института. Това е любопитното, защото тя ми каза къде е той и ми позволи да го отведа против желанието на Крабе и Д’Орканч. Затова реших да я потърся пак: някой бе отвлякъл принца от покрива на дипломатическия комплекс същата вечер и част от заговорниците — Сонк и Крабе — явно не знаеха къде е той. Надявах се, че тя може да знае.
Тръпки побиха госпожица Темпъл.
— Може би ще е добре, ако опишете тази жена, докторе.
— Разбира се — започна той. — Висока, с черна коса, накъдрена покрай лицето й и събрана отзад, бяла кожа, изискани дрехи, елегантна почти до порочно, грациозна, интелигентна, иронична, опасна и — трябва да отбележа — наистина изключителна. Каза ми, че името й е мадам Лакер-Сфорца — един човек от хотела я спомена като Графинята.
— Тя в „Сен Роял“ ли е? — попита Чан.
— Същия.
— Познавате ли я? — попита госпожица Темпъл.
— Просто като Розамунд… Тя ме нае — така правят хората, наемат ме да им върша разни неща. Тя ме нае да открия Изобел Хейстингс.
Госпожица Темпъл не каза нищо.
— Предполагам, че я познавате — каза Чан.
Госпожица Темпъл кимна; предишната й увереност бе леко разколебана. Колкото и да се опитваше да го отрече, описанието на доктора отново бе извикало в мислите й образа на тази жена и ужаса, който й вдъхваше.
— Не зная имената й — каза госпожица Темпъл. — Срещнах я в Харшморт. Беше с маска. Отначало помислих, че е част от празненството заедно с госпожа Марчмур и другите — както казахте вие — проститутки, но после точно тя ме разпитваше… и тя нареди да ме убият. — Последните думи бяха почти болезнен шепот. Мъжете мълчаха.
— Най-забавното е — каза Чан, — че макар да ни преследват, ние не сме това, което си мислят. Моето участие в тази история е просто. Аз съм наемник. И аз проследих някого до Харшморт — мъжа, когото сте видели мъртъв, докторе, полковник Артър Трапинг. Бях нает да го убия.
И отпи от чая си. Наблюдаваше реакциите им над ръба на чашата. Госпожица Темпъл направи всичко възможно да кимне с такава незаинтересована любезност, както ако някой й сподели, че обича да отглежда бегонии, и погледна към Свенсон, чието лице бе безизразно, сякаш този нов факт само потвърждаваше вече известни неща. Чан се усмихна, някак горчиво според нея.
— Не го убих. Убил го е някой друг, въпреки че видях белезите, за които споменахте, докторе. Трапинг бе оръдие в ръцете на семейство Сонк, не разбирам кой го е убил.
— Той предал ли ги е? — попита Свенсон. — Франсис Сонк потопи трупа му в реката.
— Дали това значи, че Сонк го е убил, или че не иска тялото му да бъде намерено, че не може да остави някой да го намери с белезите по лицето? Или нещо друго? Споменахте жената — защо й е да предава другите и да ви позволява да спасите принца си? Нямам представа.
— Успях набързо да огледам тялото на полковника и смятам, че е бил отровен — с някаква инжекция в пръста.
— Може ли да е било нещастен случай? — попита Чан.
— Може да е било какво ли не — отвърна докторът. — Тогава насмалко да ме убият и не разсъждавах ясно.
— Може ли да ви попитам кой ви нае да го убиете? — попита госпожица Темпъл.
Преди да отговори, Чан се замисли.
— Очевидно това е професионална тайна — каза госпожица Темпъл. — И все пак, ако не вярвате напълно на този човек, може би…
— Подполковникът на Трапниг, Аспиш.
Свенсон се изсмя високо.
— Видях го вчера в присъствието на мадам Лакер-Сфорца в хотел „Сен Роял“. Към края на посещението госпожа Марчмур го… — Той погледна с неудобство госпожица Темпъл. — Да кажем, че той е тяхно творение.
Чан кимна и въздъхна.
— Цялата ситуация е объркана. На следващия ден нямаше тяло, нямаше вести и Аспиш бе безполезен и затворен в себе си, защото — както сам потвърдихте — е бил съблазнен. Съвсем скоро и аз срещнах съблазънта в лицето на тази жена, която ме нае да намеря някоя си Изобел Хейстингс — проститутка, която била убила неин скъп приятел.