Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
Джейк Ренсъм и виещият сфинкс - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:

В Долината на царете, скрит дълбоко под пясъците на египетската пустиня, е открит безценен рубин, наречен Окото на Ра. Легендата гласи, че този древен артефакт притежава необикновена мощ и не бива да попадне в лоши ръце. А когато това се случва, Джейк и Кейди Ренсъм и приятелите им се озовават в древни земи на плаващи пясъци, летящи кораби, смъртоносни хищници, черна магия, опасни врагове… и шепа приятели. Приключенията следват едно след друго, за да дадат отговор на въпроса — ще оцелеят ли Джейк и Кейди и ще победят ли и този път Калверум Рекс.
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 107
Перейти на страницу:

— Огън в небето!

Джейк спря и погледна нагоре. Нощното небе бе осеяно с искрящи звезди, но не те бяха привлекли вниманието на механика. Високо над главите им като украсена със свещички торта за рожден ден грееше небесен кораб, по чиито перила бяха поставени запалени фенери.

— Царската ладия! — извика Политор.

Джейк се напрегна. Кре ги бе настигнал. Явно бяха летели без светлини и сега ладията се спускаше надолу, повтаряйки плана на небесен капитан Хор за спасяването на затворниците от арената. Кре обаче не бе дошъл сам.

Черен облак скри звездите зад царската ладия. Сянката се разпростря встрани и се спусна надолу редом с кораба. И да не бе чул писъците, Джейк пак щеше да се досети какво е това: ято харпии, следващо волята на вещицата.

— Тичай! — извика му Пиндор. — Тичай към бурята!

Не искаше да изоставя приятелите си, но Пиндор беше прав. Трябваше да премине пясъчната бариера, това бе единствената надежда тези земи да се освободят от игото на Калверум Рекс, който контролираше вещицата и скоро щеше да властва над всички живи същества тук.

Джейк хукна към бурята. Но огнените плодове, изстреляни от арбалетите на борда на ладията, го принудиха да се върне.

Един избухна на метър от него и го заслепи, след което го запрати да се търкаля в пясъка. Огнени дири над главата му бележеха полета на небесните ездачи, които скачаха от перилата на кораба и се спускаха надолу.

Те обаче не стигнаха първи до земята. Уродливите харпии накацаха по пясъка, подобно на гарвани, нападнали царевична нива. Прииждаха на талази, кръжаха във въздуха, драскаха по пясъка. Заобиколиха малкия лагер и затвориха в капана си всички, освен Джейк.

Нямаше друг избор, освен да отстъпи към останалите.

Преди да успее да стигне до тях, между него и приятелите му застана огромна сянка, заби нокти дълбоко в пясъка и разпери крила. Джейк спря. Гневът, който изпита при вида на гракилската вещица, накара във вените му да потече кръв, гореща като разтопена лава. Изгаряше от желание да извади зеления кристал от раницата си и да го удари в пясъка, за да я превърне в прах. Знаеше обаче, че това ще убие не само враговете му, но и неговите приятели.

Миг по-късно към Хека се присъедини Кре. Когато кацна на гърба на един от небесните ездачи, оцени ситуацията със стоманения си поглед. Небесни ездачи свалиха и останалите членове на мрачния му култ. Джейк остана изумен от промяната, която бе претърпял Кре. Красивото му някога лице бе подуто и разкривено, а двете му вежди липсваха. Третото му око обаче беше на мястото си.

Когато Кре забеляза Джейк, закрачи гневно към него. Извади нещо от расото си и го хвърли на пясъка. Беше мобилният телефон на Кейди.

— Това не е Ключът на времето.

Е, значи бе разбрал измамата. От състоянието на лицето му Джейк можеше да заключи, че магистърът на Кръвта на Ка се е опитал да го използва, за да прекоси Великия вятър, и е понесъл последствията.

— Ще получа Ключа! — извика Кре и посочи останалите. — Или искаш да превърна всичките ти приятели в статуи, с които да украся новия си дворец?

Хека закуцука напред. В ръката си държеше жезъла с рубинения кристал на върха. Очите й проблясваха на светлината на пламъците и излъчваха задоволство.

— Този път ще получа какво искам! — обяви Кре. — Ще призова Ка, който ще те накара да се подчиниш!

Кре пристъпи към Хека и вещицата вдигна пръчицата, която държеше в другата си ръка. Захапа единия си пръст и остави кръвта да покапе върху черния кристал. Когато кръвта докосна кръвния камък, тя се обърна към Кре, който разпери ръце и оголи чело. Хека протегна ръка и камъкът докосна татуираното му око.

Кре задиша тежко и падна на едно коляно, сетне сведе глава в агония. Джейк затаи дъх, тъй като знаеше какво предстои. Кре вдигна бавно лице и се обърна към Джейк. Третото му око бе отворено и в него гореше черен огън.

Истинският господар на Кръвта на Ка бе пристигнал.

Не ставаше въпрос обаче за египетския бог на душата Ка. В това отношение Кре бе надхитрен от вещицата. Първите две букви от името съвпадаха, но Кре нямаше представа кого е боготворил до този момент.

Ка означаваше Калверум Рекс.

— Край на игричките… — обяви Кралят на черепите. Дрезгавият му глас прозвуча от устата на Кре. Вдигна ръка и посочи към приятелите на Джейк. — Убийте някой пришълец от Калипсос…

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)