Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Полковникът ме беше предупредил, че макар да изпитва към съпругата си явно безразличие, Пу И виждаше в нейно лице верен съюзник в борбата за трона на Драконовата империя. В същото време още не можеше да й прости, че е станала причина Уън Сю, другата му съпруга, да си отиде. Явно беше изпитвал към нея някакво жалко подобие на страст. Когато Уън Сю получила развод, Уан Дзюн не скрила радостта си, а Пу И бил ужасен. Накъде отивал светът, щом една простосмъртна можела да се разведе с императора? Докато живеел с двете си съпруги, между тях съществувало голямо съперничество, което Пу И подклаждал, защото това го забавлявало. Но след заминаването на Уън Сю в дома станало по-празно и императорът заспивал сам в студеното легло.
Моята стая беше на най-горния етаж, до тази на придворната дама на Уан Дзюн. Беше удобна, с меки килими и аленочервени стени в тон с маковете по завесите и кувертюрата на леглото. Яркият цвят събуди спомена за натрапчивите ми кошмари от Монголия, когато отново и отново сънувах онези кървави превръзки. Стаята беше студена и прашна. Успях да открия една прислужница и й казах да почисти и да подреди багажа ми. Поръчах също да остави в леглото ми нагорещен камък и я предупредих, че ако подхожда немарливо към задълженията си, ще заповядам да я набият с пръчки. Киселото й изражение се смени с услужливо, тъй като дори най-лошата прислуга усеща, когато господарите не се шегуват. Прекъснах с нетърпелив жест уверенията й, че всичко ще бъде както трябва, и я пратих да ми донесе чай и плодове.
На всяка цена трябваше да поговоря с Дойхара и да издействам още прислуга за Пу И и съпругата му. Беше недопустимо императорската двойка да живее сред такъв хаос — Япония трябваше да се погрижи за това.
Придворната дама на Уан Дзюн ми съобщи, че императрицата нямала търпение да се срещне с мен и щяла да ме очаква на вечеря, когато изисквала всички да са с официално облекло. Спрях се на елегантна, но семпла черна рокля и си сложих черната перла, купена импулсивно в Шанхай само защото беше събудила спомена за Нацуко. Бях се развълнувала, като я видях, макар и да не беше същата онази, заредена с толкова противоречиви чувства и минавала от нейните ръце в моите и обратно.
Пу И вече седеше в трапезарията, облечен във вечерен костюм, с черна вратовръзка, диамантени ръкавели и златен часовник, който струваше цяло състояние.
— Красива перла — отбеляза той. — Аз също имам слабост към перлите и притежавам цяла колекция. Любими са ми тези с цвят на слонова кост, тъй като много добре подхождат на тена на кожата.
В този момент влезе императрицата и Пу И ме представи като една от своите многобройни далечни братовчедки.
— О, да, аз знам коя е Източна перла — каза тя и ми се усмихна.
Въпреки че беше все още млада, Уан Дзюн имаше доста измъчен вид. Походката й беше като на два пъти по-възрастна жена, а тънките й пръсти неспокойно подръпваха дългата рубинена огърлица — прекалено тежка за крехката й шия. В краката й, обути в чехли на твърде висок ток, подтичваха няколко малки кученца пекинези.
Уан Дзюн изглеждаше трогателно уязвима, но красотата й поне според мен не си беше отишла. Тя имаше фина костна структура, изящни черти, а в очите й се четеше неописуема тъга. Погледът й не се разведряваше дори когато се усмихваше. Нежната й, въздушна красота беше като на същество не от този свят и дори ружът по бузите не можеше да прикрие прозрачната й бледност.
Имах чувството, че някаква болест я разяжда отвътре и изсмуква силите й. Това впечатление се подсилваше от тъмните кръгове под очите й и от начина, по който от време на време докосваше слепоочието си — някак разсеяно и плахо, като човек, който не може да си спомни защо е тук. Кафявите петна по пръстите й издаваха страстния пушач на опиум, а цигарата в ръцете й трепереше. Въпреки всичко за мен Уан Дзюн притежаваше трагична, неподвластна на времето красота. Чертите й бяха симетрични, нослето — деликатно, очите — черни и искрящи като въглени.