Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Или нещо подобно.
Осъзна, че страхът, стресът и това, че можеше да избухне във всеки момент, не й се отразяваха добре и я замайваха. Истерия: думата, която можеше да опише деня й.
Джъстис стисна зъбите си, сграбчи ръката й и тръгна към братята си, като я дърпаше след себе си.
- Идваме. Не ни притискай.
Когато стигнаха до входа, той отново спря. Този път погледът, който насочи към нея бе изпълнен с твърда решителност, обвита с лед.
- Не трябва да се подлагаш този тест. Ако се нуждаят от доказателство за виденията ти, то тогава да вървят по дяволите. Те ще са тези, които ще страдат, заради нежеланието да ти повярват. Няма за какво да доказваш нищо на никого. Ще ги принудим да те пуснат да си отидеш от Атлантида и ние ще тръгнем с теб.
Погледна към него с изненада, но тогава осъзна какво всъщност казваше. Откритието едва не я разби на парчета. Отказваше се от дома и семейството си, от целия си свят, за да я защити.
Воинът, който се бори с такава ярост срещу това други да се жертват за него, бе готов да се откаже от всичко заради нея. Идваше й в повече, затова се скри зад хумора.
- Знаеш ли, ще се впишеш перфектно в кампуса на университета, най-вече с тази синя коса, но първо трябваше да ме попиташ дали можеш да се пренесеш в дома ми - каза тя и се опита да се усмихне. - Не си точно улична котка, а и апартаментът ми е малък.
Джъстис присви очи и издаде ниско заплашително ръмжене.
- Ти ни принадлежиш, Кийли. Може би не трябва да се шегуваш, в момент, когато контролът ни над спокойствието и баланса е несигурен.
Кийли въздъхна, но не каза нищо. Отново говореше за обявявания и принадлежност. Когато преминеше през това изпитание и успееше да помогне на него и на Атлантида, с Джъстис им предстоеше разговор, свързан с разбиранията в двадесет и първи век. Или пък щеше да му прати мил имейл, след като се намира на безопасните няколко хиляди километра.
В безопасност.
Не, че се страхуваше от него. Но нереидът й бе непознат и определено беше по-добре, ако той и тя не се намираха в един и същи часови пояс.
Реши да не обръща внимание на мислите си, а да продължи напред. Към Вен и залата, в която предполагаше, че се намира Тризъбеца.
Считаше ли се за богохулство, ако без разрешение докоснеш свещените предмети на боговете, дори и ако не вярваш в тях? Докосна дървената рибка, която висеше на врата й и за миг съжали, че не е добавила и златно кръстче. Символ на нейната вяра. Въпреки че, рибата можеше да има двойно значение. Рибите не бяха ли символ на Християнството? В крайна сметка Исус е нахранил онези хора само с две риби.
За кратко затвори очи и отправи молитва, с която се молеше да оцелее след това, което я очакваше. Да оцелее, за да може да помогне на Джъстис. Сякаш успял да чуе мислите й, той стисна леко ръката й и между тях пламна силна топлина. Тя потрепна, когато чувството премина през тялото й и в съзнанието й се появи споменът за целувката им в пещерата. Беше толкова силен и интензивен, че тя се препъна.
Споменът донесе още повече топлина, но не сексуална или чувствена. Беше топлината на чистата радост. Като вкуса на ледена лимонада по време на разкопки в горещата пустиня, гледката на великолепните цветове на залеза над сините вълни на океана. Звукът на хиляди камбани в смеха на едно дете.
Топлината, която чувстваш, когато се завръщаш у дома. В онзи дом, за който винаги е мечтала, но никога не е имала.
Той я хвана преди да падне и тя поклати глава, когато видя недоумението в очите му. Как можеше да му обясни, че сърцето й е избрало този миг, измежду всички неподходящи и неудобни моменти, за да падне от ръба с безстрашие?
Пое си дълбоко дъх и отново сложи маската на изтъкнат учен, нежно издърпа ръката си от неговата и тръгна към входа, за да се изправи срещу онова, което се криеше там.
* * *
Джъстис и нереидът наблюдаваха през споделените си очи, докато Кийли бавно обикаляше пиедестала, на който стоеше Тризъбеца, поставен върху тъмносиня възглавничка. От доста време не правеше нищо. Просто обикаляше пиедестала, без да сваля очи от Тризъбеца и петте празни дупки, където би трябвало да стоят изчезналите скъпоценни камъни.
Никой от тях, обаче не искаше да наруши концентрацията й. Имаше нещо странно в стойката й: мускулите й бяха стегнати до такава степен, че от време на време потрепваха, а гърдите й едва се надигаха от плитките й вдишвания. Ако не беше виждал виденията й щеше да сметне, че е изпаднала в транс.