Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Щайн знаеше за Патусан повече от когото и да било. Повече, мисля, отколкото беше известно и в правителствените кръгове. Не се съмнявам, че той е бил там или на лов за пеперуди, или по-късно, когато, бидейки непоправим, се е опитал да подправи с мъничко романтизъм тлъстите ястия на търговската си кухня. Много малко бяха кътчетата в архипелага, където естественикът не е бил в утрото на тяхното първично битие, преди да се появи там осветлението и дори електричеството — в името на по-висок морал… и… по-крупни печалби. Сутринта след нашия разговор за Джим той спомена на закуска за Патусан, когато аз цитирах думите на бедния Брайърли:

„Нека се зарови на двадесет стъпки в земята и там да си остане.“

Заинтересован, ученият ме погледна внимателно, сякаш бях някакво рядко насекомо.

— Е, и това може да се направи — забеляза той, като сърбаше кафето си.

— Да го погребем някак си — поясних аз. — Разбира се, това не е приятно занимание, но е по-добро от всичко, което може да се измисли за него — такъв, какъвто е той.

— Да, той е млад — отговори Щайн замислено.

— Най-младото човешко същество — потвърдих.

— Schert!82 Ние имаме Патусан — продължи Щайн със същия том. — А жена ми вече е покойница — добави той загадъчно.

Разбира се, аз не знаех тази история, мога само да се досещам, че някога Патусан е бил използуван като гроб за някакъв грях, провинение или нещастие. Но е невъзможно да се заподозре Щайн. Единствената жена, съществувала някога за него, беше малайското момиче, което той наричаше „моята жена принцеса“ или по-рядко, в минути на откровение — „майката на моята Ема“. Каква беше жената, за която той спомена във връзка с Патусан, не мога да кажа, но от намеците му разбрах, че е била хубава и образована — наполовина холандка, наполовина малайка, — с трагична съдба, а може би и само с печална: най-скръбният факт в съдбата й беше несъмнено нейният брак с един малакски португалец, кларк на някаква търговска фирма в холандските колонии. От Щайн научих, че този човек бил в много отношения неприятна, дори отблъскваща личност. Единствено заради жена си Щайн го направил завеждащ търговския пункт на „Щайн и с-ие“ в Патусан, но от търговска гледна точка назначението било несполучливо, поне за фирмата, и сега, когато жена му бе покойница, Щайн не беше далеч от мисълта да изпрати там друг агент. Португалецът — чието име бе Корнелиус — смяташе себе си за много достоен, но подценяван човек, заслужаващ със своите способности по-добро положение. Джим трябваше да го замени.